Знаеше, че прекалява, че твърде често й задава този въпрос, но когато слязоха от лодката близо до Източната дъга, го направи отново:
— Как си?
— Супер — отвърна разсеяно тя, заета да нагласява воала си. Облечена беше с лъскавата синя рокля на Изгубената невяста, същият костюм, който носеше през онази паметна нощ, когато се бе появила заедно с другарчетата си от Утайките в неговата затворническа килия. — Кажи ми, дрюскеле, идвал ли си преди в тази част на Кацата?
— Рядко ми се отваряше възможност за туристически обиколки, докато бях в Адската порта — отвърна Матиас. — А и не бих дошъл точно тук.
— Че как иначе. Толкова много забавляващи се хора като нищо биха ти докарали припадък.
— Нина — каза тихо Матиас, докато вървяха към кожухаря. Не искаше да я притиска, но трябваше да знае. — За удара срещу Смеет ти използва перука и козметика, вместо да се прекроиш. Защо?
Тя вдигна рамене.
— Беше по-лесно и по-бързо.
Матиас мълчеше и се чудеше дали да не я притисне още или да бие отбой.
Минаха покрай една сиренарница и Нина въздъхна.
— Как е възможно да мина покрай витрина, пълна с пити кашкавал и сирене, и да не почувствам нищо? Направо не мога да се позная. — Замълча, после добави: — Опитах да се прекроя. Нещо не е наред. Променило се е. Успях само да махна тъмните кръгове под очите си, и то с цената на огромно усилие.
— Никога не си била талантлива шивачка.
— Дръж се прилично, фйерданецо.
— Нина!
— Този път беше различно. Не просто предизвикателство към способностите ми. Беше… болезнено. Не знам как да го обясня.
— Ами онова с налагането на волята? — попита Матиас. — Дето го направи в Ледения палат, когато беше на парем?
— Едва ли ще мога да го повторя.
— Опитвала ли си?
— Не точно.
— Пробвай с мен.
— Матиас, имаме работа.
— Пробвай.
— Нямам намерение да ти бърникам в главата, без да имам представа какво може да стане.
— Нина…
— Оф, добре — каза тя с раздразнение. — Ела тук.
Бяха близо до Източната дъга и навалицата ставаше по-гъста. Нина го дръпна в една уличка между две сгради. Вдигна неговата маска и своето було, после хвана внимателно лицето му в шепи. Прокара бавно пръсти през косата му. Побиха го силни тръпки и концентрацията му отиде по дяволите. Имаше чувството, че Нина го докосва навсякъде.
Тя го погледна в очите.
— Е?
— Нищо не усещам — каза той. Гласът му прозвуча твърде дрезгаво. Срамота.
Нина вдигна вежда.
— Съвсем нищо?
— А ти какво се опита да ми внушиш?
— Да ме целунеш.
— Това е тъпо.
— Защо да е тъпо?
— Защото аз винаги искам да те целувам — призна той.
— Тогава защо никога не го правиш?
— Нина, ти преживя нещо ужасно.
— Така е. И знаеш ли какво ще ми помогне? Целувки, много. Не сме оставали насаме след „Феролинд“.
— Когато едва не умря — каза Матиас.
Все някой трябваше да помни колко сериозно беше положението тогава.
— Предпочитам да помня само хубавите моменти. Например как ми държеше косата, докато повръщах във ведрото.
— Стига си ме разсмивала.
— Защо, смехът ти ми харесва.
— Нина, сега не му е времето да флиртуваш.
— Трябва да разклатя някак самообладанието ти, иначе само ме защитаваш и ме питаш как съм.
— Лошо ли е, че се тревожа?
— Не, но е лошо да се държиш с мен, сякаш всеки миг ще се разпадна. Не съм толкова крехка.
Свали маската върху лицето му, не особено нежно впрочем, нагласи своя воал и тръгна с бърза крачка към булеварда. Пресече го на път към един дюкян със златен язовец над вратата.
Матиас вървеше след нея. Знаеше, че е казал каквото не трябва, обаче нямаше представа какво друго да каже. Отвориха вратата и се чу звън на камбанка.
— Защо изобщо е отворено по това време? — измърмори той. — Кой ще си купува палто посред нощ?
— Туристите.
И действително в магазинчето имаше клиенти, които разглеждаха кожите. Нина и Матиас спряха пред тезгяха.
— Идваме да вземем една поръчка — каза Нина на очилатия продавач.
— На кое име?
— Джудит Коенен.
— А! — възкликна продавачът, докато плъзгаше пръст по страницата на един голям тефтер. — Златен рис и черна мечка, платени предварително. Минутка само. — Изчезна в задната стаичка и след малко се върна с два големи пакета, увити в кафява хартия и стегнати с канап. — Ще ви трябва ли помощ да ги отнесете до…