Матиас изпрати Нина до стаята на третия етаж, резервирана за Джудит Коенен. Балконът наистина предлагаше отличен изглед към моста Гоедмед и широкия канал на Западната дъга, обточен от две страни с хотели и къщи на насладите.
— Какво означава името? — попита той. — Моста на Гоедмед?
— Моста на добрата съпруга.
— Защо му викат така?
Нина се облегна на вратата и каза:
— Според легендата, една жена научила, че съпругът й се е влюбил в момиче от Западната дъга и смята да я напусне. Не искала да живее без него, затова дошла тук и се хвърлила от моста.
— Заради мъж с толкова малко чест?
— А ти никога ли не би се изкушил? При гледката на толкова плът, която Западната дъга предлага?
— А ти би ли се хвърлила от мост заради мъж, който се е изкушил от гледката?
— Не бих се хвърлила от мост дори заради царя на Равка.
— Ужасна история — каза Матиас.
— Не е история, а легенда. Едва ли се е случило. Но така става, когато мъже дават имена на мостовете.
— Опитай се да поспиш — каза той. — Като стане време, ще те събудя.
— Не съм уморена и няма нужда някой да ми казва как да си върша работата.
— Ядосана си.
— Или да ми казва как се чувствам. Отивай на поста си, Матиас. Откровено казано, и твоят блясък е взел да потъмнява.
Гласът й беше студен, гърбът — изправен като дъска. Споменът за съня го застигна изведнъж, така силно, че Матиас усети ноктите на вятъра и снега, който хапеше бузите му с ледени пориви. От толкова време крещеше името на Нина, че гърлото му беше пресъхнало. Непременно трябваше да я предупреди, да й каже да внимава. Да я попита какво не е наред.
— Никакви оплаквачки — тихо каза той.
— Никакви погребения — отвърна тя, без да откъсва поглед от моста.
Матиас си тръгна мълчаливо, слезе по стълбите и пресече канала по широкото платно на моста Гоедмед. Погледна нагоре към балкона на третия етаж, но не видя Нина. Добре. Щом той не я виждаше от моста, значи и Ван Ек нямаше да я види. Слезе по няколко каменни стъпала до кей, където цветар привързваше баржата си под розовия прилив на утринната светлина. Матиас размени няколко думи с цветаря, докато той подреждаше лалетата и нарцисите — повод да огледа двата бряга на канала, където, току над нивото на водата, Вилан беше надраскал знаци с тебешир. Готови бяха.
Тръгна към Емпориум Комедия и пое нагоре по стълбището на голямата сграда, заобиколен от маски, воали и лъскави наметала. Всеки етаж имаше различна тема и предлагаше фантазии от всякакъв вид. Матиас с ужас видя една стойка с костюми на дрюскеле. Но пък мястото беше идеално да се слееш с тълпата.
Качи се без бавене на покрива и даде знак на Йеспер със своето огледалце. Вече всички бяха на позиции. Малко преди пладне Вилан щеше да слезе на улицата и да чака в едно кафене до канала, което винаги беше пълно с шумна тълпа улични изпълнители — музиканти, мимове, жонгльори, — надпреварващи се за парите на туристите. В момента хлапето лежеше на хълбок до каменния парапет на покрива и дремеше. Пушката на Матиас, увита в намаслен плат, лежеше до Вилан, заедно с цял арсенал от ракети за фойерверки с къси фитили.
Матиас облегна гръб на парапета и затвори очи. Унасяше се, после се будеше и се унасяше пак. Беше свикнал да издържа дълго с малко сън — още от времето си като дрюскеле. Като му дойдеше времето, щеше да се събуди. Сега обаче крачеше по леда и вятърът виеше в ушите му. Дори равкийците имаха дума за този вятър — „грузебуря“, брутален, смъртоносен. Идваше от север, буря, която помита всичко по пътя си. Войници умираха на крачка от палатките си, изгубили ориентация в пълната белота, а биковете им за помощ потъваха нечути в зверския студ. Нина беше някъде там. Матиас го знаеше, но не можеше да стигне до нея. Крещеше името й отново и отново, усещаше как краката му изтръпват в ботушите, как студът се вмъква през дрехите му. Напрягаше слух да я чуе, но чуваше единствено воя на бурята и — някъде в далечината — вой на вълци. Нина щеше да умре на леда. Щеше да умре сама и той щеше да е виновен.
Събуди се с тих вик. Слънцето грееше високо в небето. Вилан се беше навел над него и го разтърсваше.
— Време е да ставаш.
Матиас кимна и се надигна, разкърши рамене и вдиша топлия въздух на Кетердам. Чуждият топъл въздух.
— Добре ли си? — попита предпазливо Вилан, но не изчака за отговор. Явно сърдитият поглед на Матиас му е бил достатъчен. — Да, да, супер си — каза хлапето и хукна към стълбището.