Матиас погледна евтиния часовник, който Каз му беше дал. Наближаваше дванайсет камбани. Дано Нина беше поспала, и то без кошмари като неговите. Улови слънчев лъч с огледалцето си и го насочи към нейния балкон. Отдъхна си, когато отсреща му отвърнаха със същото. Даде сигнал и на Йеспер, после се наведе над ниския зидан парапет и зачака.
Знаеше, че Каз е избрал Западната дъга заради анонимните й тълпи. Жителите й едва сега започваха да се будят след снощните забавления. Слуги пазаруваха на едро за бордеите и приемаха доставки от вино и плодове за поредната дива нощ. Току-що пристигнали туристи се разхождаха покрай канала и сочеха красивите табелки на къщите за наслади, някои прочути с доброто си обслужване, други с лошата си слава. Матиас виждаше от мястото си кичестата роза от ковано желязо, боядисана в бяло и сребърно. Къщата на бялата роза. Нина беше работила там близо година. Никога не я беше разпитвал за това. Нямаше право. Тя беше останала в града, за да помогне на него, и как си е заработвала прехраната, не беше негова работа. И въпреки това го преследваха образи. Представяше си я в къщата на насладите, пищните й форми разголени, зелените й очи притворени, светли венчелистчета оплетени в тъмните къдрици на косата й. Понякога, късно вечер, си представяше как тя го вика с жест да се приближи, а понякога викаше друг мъж в мрака. Лежеше буден и се чудеше кое ще го подлуди първо — ревността или желанието. Откъсна очи от табелката на Бялата роза, извади далекоглед от джоба си, разгъна го и съзнателно насочи вниманието си към други сгради по Западната дъга.
Оставаха броени минути до пладне, когато най-после видя Каз да идва от запад. Тъмните му дрехи изпъкваха сред шарената тълпа, бастунът му се движеше в такт с неравномерните му стъпки. Хората се разстъпваха несъзнателно пред него, навярно доловили онази особена целенасоченост, която го тласкаше напред. Поведението им подсети Матиас за селяните, които правеха знак против уроки да се предпазят от лошите духове. Алис ван Ек се клатушкаше до Каз. Превръзката на очите й я нямаше, а през далекогледа Матиас видя, че устните й се движат. „Сладки Дйел, още ли пее?“ Ако се съдеше по киселата физиономия на Каз, тази вероятност не беше за пренебрегване.
Матиас насочи далекогледа си към другия край на моста и видя Ван Ек. Търговецът вървеше бавно и с изправен гръб като да беше глътнал бастун, а ръцете си държеше плътно до тялото, сякаш се боеше, че пропитият от грехове въздух на Кацата може да изцапа костюма му.
Каз беше категоричен — щяха да елиминират Ван Ек само в краен случай. Не им трябваше да убиват член на Съвета на търговците, особено посред бял ден и пред множество свидетели.
— Така няма ли да е по-чисто? — попитал бе Йеспер. — Инфаркт? Мозъчна треска?
— Ако е мъртъв, няма да страда — отвърнал бе Каз и с това се приключи. Демджинът не търпеше да спорят с него.
Ван Ек беше заобиколен от стражи в червено-златната фамилна ливрея. Стражите се оглеждаха постоянно, въртяха глави, нащрек за опасности. Ако се съдеше по издутините на туниките им, до един бяха въоръжени. На крачка след тях, обградено от трима високи и едри стражи, вървеше дребно и слабо човече с качулка на главата.
„Иней.“
Матиас остана изненадан от облекчението, което го заля изведнъж. Познаваше сулийската девойка отскоро, но куражът й беше достоен за уважение. За възхищение дори. Неведнъж беше спасявала живота им, излагайки своя на риск. Матиас бе подлагал на съмнение много от решенията си, но не и това — да измъкнат Иней от лапите на Ван Ек беше наложително и правилно. Искаше му се само девойката да прекрати странните си отношения с Каз Брекер. Заслужаваше нещо повече. В същия ред на мисли може би и Нина заслужаваше някой по-добър от Матиас.
Двете групи стигнаха едновременно до моста. Каз и Алис продължиха напред. Ван Ек даде знак на тримата, които охраняваха Иней.
Матиас вдигна поглед. От отсрещния покрив огледалцето на Йеспер святкаше трескаво. Матиас огледа отново района около моста, но не видя нищо, което да обясни паниката на Йеспер. Взираше се през далекогледа, насочил го към лабиринта от улички, които се спускаха към моста от двете страни на Дъгата. Пътят за изход изглеждаше съвсем чист. Но когато погледна на изток зад Ван Ек, сърцето му се качи в гърлото. Тук-там по улиците се виждаха лилави петна, групи от хора на път към Дъгата. „Градската стража.“ Съвпадение ли беше, или дело на Ван Ек? Той едва ли би искал властите да разберат какви ги върши, нали така? Дали фйерданите нямаха нещо общо? Ами ако стражата идваше да арестува и Каз, и Ван Ек?
Матиас присветна два пъти с огледалцето към Нина. От мястото си тя нямаше как да види навреме стражите. И отново усети ледения бич на вятъра, чу се да я вика напразно с прегракнал глас, усети как див страх мачка на топка сърцето му. „Всичко ще бъде наред с Нина — каза си той. — Тя е боец.“ Но думите на Йеспер кънтяха в главата му. „Внимавай. Тя не е на себе си.“ Оставаше му да се надява, че Каз е готов. Че Нина е по-силна, отколкото изглежда. Че планът им ще издържи, че Йеспер ще уцели мишената, че изчисленията на Вилан са точни. Защото неприятностите чукаха на вратата.