Матиас посегна към пушката си.
9. Каз
Като видя Ван Ек да върви към моста Гоедмед, на Каз му мина през ума — този тип никога не трябва да играе карти. Втората му мисъл бе, че някой е ступал търговеца. Носът му беше изкривен и отекъл, а под едното му око имаше голяма синина. Университетският лекар сигурно беше наместил счупеното, но без намесата на гришански лечител щеше да мине доста време, преди следите от пердаха да изчезнат.
Ван Ек се опитваше да запази неутрално изражение, но от самото усилие по високото му чело избиваше пот. Раменете му бяха изопнати назад, а гърдите — издадени напред, сякаш някой беше закачил връв за гръдната му кост и я дърпаше нагоре. Пое по моста с бавна крачка, заобиколен от домашни стражи в червено-златни ливреи. Виж, това вече изненада Каз. Смятал бе, че Ван Ек ще се появи в Кацата възможно най-анонимно, а не с този духов оркестър. Каз обмисли тази нова информация от различни ъгли.
Опасно беше да се пренебрегват детайлите. Никой не обичаше да го пързалят и макар да го играеше невъзмутим с наперената си походка и прочие, суетен човек като Ван Ек със сигурност приемаше тежко поражението си. Търговецът се гордееше с усета си към печеливши сделки, с умението си да гради успешни стратегии, да манипулира хора и пазари. Сигурно бе, че ще се опита да си върне поне отчасти позициите, след като някаква долна твар от Кацата го е принудила да мине в отстъпление.
Каз плъзна бърз поглед по домашните стражи с Ван Ек, търсеше Иней. Тя беше с качулка и се губеше сред едрите мъже, които търговецът беше подбрал, но Каз би познал напрегнатата й стойка навсякъде. Като кинжал, който само чака да го извадят от канията. И силното желание да се вгледа по-внимателно, да проточи врат, да види дали не е пострадала. Него Каз можеше да регистрира и отстрани. Нищо нямаше да наруши концентрацията му.
Двамата с Ван Ек се претеглиха с поглед през моста. Въпреки решимостта си да остане фокусиран върху настоящия момент, Каз се върна към срещата им отпреди седем дни. Твърде много мислеше за тази среща. Късно нощем, след поредния дълъг и изпълнен със задачи ден, той лежеше буден, разглобяваше онази среща на съставните й части и ги анализираше безмилостно. И всеки път стигаше до онези няколко ключови секунди, когато беше допуснал вниманието му да се отклони към Иней, вместо да следи под лупа всяко мигване на Ван Ек. Грешка, която нямаше да допусне отново. Тогава, преди седмица, беше загубил войната, за да спечели една битка, но дори нея не беше спечелил, а вместо това постави Иней — и цялата група — в непосредствена опасност. Момчето, допуснало онази грешка, беше ранено животно, което трябваше да бъде умъртвено. И Каз го беше направил с радост, изцедил бе живота му без колебание, без съжаление. Онова, което остана от него, новият Каз, имаше очи единствено за задачата — да освободи Иней. Да накаже Ван Ек. Останалото бяха подробности от пейзажа.
Мислил бе и за грешките, които Ван Ек допусна на Велгелюк. Търговецът беше проявил гигантската глупост да обяви на всеослушание, че безценният му наследник втасва. И утробата на новата му съпруга, младата Алис ван Ек със светла като мляко коса и пухкави ръчички. Подвел се бе от гордостта си, но също и от омразата си към Вилан, от желанието си да го заличи от счетоводния тефтер като провалило се бизнес начинание.
Сега Каз и Ван Ек си размениха по едно кратко кимване. Каз беше сложил ръка върху рамото на Алис. Съмняваше се, че момичето ще хукне да бяга, но само боговете знаеха какво се върти в главата му. А после Ван Ек даде знак на хората си да изведат Иней напред, при което Каз поведе Алис по моста. Още един мълниеносен поглед към Иней, колкото да регистрира странната й походка и извитите зад гърба ръце. Ръцете й бяха вързани, а краката — оковани. „Разумна предохранителна мярка — каза си той. — Аз бих направил същото.“ Ала усети и кремъка в себе си, който стържеше по празните му места, готов да възпламени празнотата в ярост. А колко по-просто би било да убие Ван Ек и да сложи край на цялата история. „Търпение“ — напомни си той. Знаеше всичко за търпението, усвоил го бе в ранна възраст и го практикуваше често. Търпението щеше да повали всичките му врагове рано или късно. Търпението и парите, които щеше да вземе от този арогантен негодник.