И тогава Каз ги видя — лилав прилив прииждаше към моста, градската стража се изливаше на Дъгата с пушки в ръце и размахани палки.
Каз вдигна вежда. Търговецът най-после беше направил нещо интересно.
— Отрежете моста! — извика един от стражите в лилаво. Каз погледна през рамо и видя, че друг многоброен отряд от градската стража блокира пътя им за отстъпление.
Ван Ек се ухили.
— Играта май загрубя, господин Брекер? Силата на цял град срещу малката ви банда.
Каз не си направи труда да му отговаря. Блъсна рамото на Иней, тя се завъртя около оста си и подложи китки. Той сряза с едно движение въжето, после метна ножа във въздуха — сигурен беше, че Иней ще го хване — и се наведе да свали оковите й. Шперцовете вече бяха в ръцете му. Чуваше тропота на ботуши по моста, усети как Иней се извива назад, после нещо разцепи въздуха, а миг по-късно нечие тяло тупна на земята. Ключалката се предаде и оковите паднаха. Каз се надигна, завъртя се и видя, че един от стражите лежи неподвижен, а дръжката на ножа за скариди стърчи между очите му. Още лилави униформи се стичаха към тях от всички посоки.
Каз вдигна бастуна си да даде сигнал на Йеспер.
— Цветарската баржа от западната страна — каза той на Иней. Не беше нужно да обяснява повече — тя скочи без колебание върху парапета на моста и изчезна от другата му страна.
Първата порция фойерверки избухна в небето, бледи на ярката дневна светлина. Планът беше приведен в действие.
Каз измъкна от джоба си намотка тънко катераческо въже и го прикрепи към парапета. Закачи главата на бастуна си за металното перило до въжето, покатери се с негова помощ върху парапета, скочи с максимална засилка и инерцията го понесе над канала. Въжето се изпъна докрай и Каз полетя назад към моста като махало. Пусна се в точния момент и се приземи до Иней на цветарската баржа.
Две пълни със стражи лодки вече се придвижваха към тях, други мъже в лилаво тичаха по рампите към канала. Каз не знаеше какво им е подготвил Ван Ек — определено не беше очаквал, че търговецът ще насъска градската стража по петите му, — но беше убеден, че ще се опита да им затвори всички пътища за бягство. Последва нова поредица от трясъци и големи цветя в розово и зелено избухнаха в небето над Дъгата. Туристите ръкопляскаха и викаха одобрително. И изобщо не забелязаха, че два от бумтежите са дошли откъм канала и са отворили дупки в лодките на стражата, нито видяха мъжете, които се хвърляха във водата да избягат от потъващите съдове. „Отлична работа, Вилан.“ Спечелил им беше време, при това без да хвърля в паника минувачите по Дъгата. Каз държеше навалицата да е в повишено настроение.
Изхвърли в канала поставка с разсад на диво мушкато, без да обръща внимание на възмутения цветар, и измъкна дрехите, които Матиас беше скрил на баржата рано сутринта. Метна червеното наметало върху раменете на Иней сред дъжд от венчелистчета и откъснати цветове, докато тя нагласяваше ножовете по тялото си. Иней незнайно защо се стресна почти колкото цветаря.
— Какво? — попита той и й метна маска на Господин Ален, преди да нагласи същата на своето лице.
— Дивото мушкато е любимото цвете на майка ми.
— Добре е да се знае, че Ван Ек не те излекувал от сантименталността.
— Хубаво е да се върна, Каз.
— Хубаво е, че отново си тук, Привидение.
— Тръгваме ли?
— Момент — каза той и се ослуша.
Фойерверките бяха спрели, но след миг Каз чу звука, който очакваше — музикалния звън на монети, които валят по паважа, последван от възторжените викове на тълпата.
— Сега — каза той.
Хванаха катераческото въже и Каз го дръпна силно. Макарата нададе пронизителен вой, въжето се нави и двамата се изстреляха нагоре към моста. А сцената, която ги очакваше там, нямаше нищо общо със сцената, която бяха оставили зад гърба си преди две минути.
Хаос царуваше на Западната дъга. Господин Ален беше навсякъде, петдесет, шейсет, седемдесет фигури с червени наметала и маски хвърляха монети във въздуха, а туристите и местните се блъскаха и ръгаха с еднакъв ентусиазъм, смееха се и викаха, слепи и глухи за мъжете от градската стража, които се опитваха да минат през тях.
— Мамо, тате, платете наема! — извикаха група момичета от прага на „Синята перуника“.
— Не мога, скъпа, похарчих заема! — изкрещяха в отговор хората в червено и метнаха нова порция монети във въздуха, което предизвика вълна от подновен възторг и писъци сред тълпата.