— Освободете пътя! — викаше капитанът на стражата.
Офицер се опита да свали маската на един от мъжете в червено и тълпата започна да го освирква. Каз и Иней се вляха във водовъртежа от червени наметала и обикновени хора, които се блъскаха да грабнат някоя монета. Каз чу как Иней се смее под маската си вляво от него. Не я беше чувал да се смее така, диво, от сърце.
А после гръмовен бумтеж разтърси внезапно Дъгата. Хората изпопадаха, хващаха се един за друг, за стени, за каквото им беше подръка. Каз за малко да падне на свой ред, но успя да се подпре на бастуна.
Погледна нагоре, но небето не се виждаше, а само плътен покров от дим. Дим навсякъде. Ушите му звънтяха и през този звънтеж, сякаш от много далече, Каз чу уплашени викове, писъци на ужас. Някаква жена изтича край него, цялата покрита с прах и мазилка като призрак от пантомима, затиснала с длани ушите си. Тънки ручейчета кръв си намираха път под ръцете й. Във фасадата на Бялата роза зееше кратер.
Видя Иней да повдига маската си и бързо я дръпна надолу да скрие лицето й. Поклати глава. Нещо не беше наред. Планирал беше малък бунт на развеселени хора, не масово разрушение, а Вилан не би допуснал чак такава грешка в изчисленията си. Появил се беше нов играч на Западната дъга, играч, който не се свенеше да сее разрушение.
Важното беше, че бе инвестирал куп време и пари да си върне Привидението. И определено нямаше да я изгуби отново.
Докосна я леко по рамото. Друг сигнал не им трябваше. Каз хукна към най-близката пресечка. И без да поглежда назад, знаеше, че Иней тича след него — безшумно, уверено. Лесно би могла да го задмине, но двамата тичаха заедно в общ ритъм.
10. Йеспер
Ето това беше хаос по негов вкус.
Йеспер имаше да свърши две неща, едното преди размяната на заложничките, другото — след нея. Докато Иней още беше в ръцете на Ван Ек, Нина беше първата линия на отбрана, в случай че стражите се опитат да изведат Привидението от моста или нещо друго я поставеше в риск. Задачата на Йеспер беше да държи Ван Ек на мушка. Каз му беше забранил да го убива, но ако онзи размахаше оръжие, Йеспер беше в правото си да го рани в ръката. Или и в двете.
— Ван Ек ще се опита да извърти някой номер — беше им казал Каз на Черното було — и номерът най-вероятно ще е пълна каша, предвид че е имал само дванайсет часа да го организира.
— Супер — каза Йеспер.
— Не, не е супер — отвърна Каз. — Колкото по-сложен е един план, толкова повече хора би се принудил Ван Ек да включи в него и толкова повече хора биха се разприказвали, изобщо шансовете за провал се умножават.
— Такъв е законът на сложните системи — казал бе под нос Вилан. — Включваш предпазни механизми, които да се задействат в случай на опасност, но понякога самите те предизвикват непредвидени грешки.
— Ходът на Ван Ек няма да е елегантен, но ще бъде непредсказуем, затова ние трябва да се подготвим.
— И как ще се подготвим за непредсказуемото? — попита Вилан.
— Ще включим повече опции. Ще подсигурим всички пътища за бягство без изключение. Покриви, улици и пресечки, канали. Няма начин Ван Ек да ни остави просто така да си тръгнем от моста.
Йеспер разбра, че се задават неприятности веднага, щом видя групичките градски стражи да се стичат към моста. Би могло да е обикновена чистка, разбира се. Такива се провеждаха един-два пъти годишно в Кацата, колкото Съветът на търговците да напомни на казината, сводниците и уличните артисти, че без значение колко пари изливат в градската хазна, правителството все още командва парада.
Даде знак на Матиас и зачака. Каз ги беше предупредил изрично:
— Ван Ек ще изчака да си прибере Алис и тогава ще действа. В този момент ние трябва да си отваряме очите на четири.
И наистина веднага, щом Алис и Иней си смениха местата, на моста настана някаква врява. Пръстът на Йеспер го сърбеше върху спусъка, но втората му задача беше повече от ясна — следи Каз и чака той да му даде знак.
След броени секунди Каз вдигна рязко бастуна си, после двамата с Иней се преметнаха през парапета. Йеспер драсна клечка кибрит и една след друга пет от ракетите на Вилан се стрелнаха към небето и избухнаха сред пукот и цвят. Последната беше розов дъжд. „Стронциев хлорид“ — беше обяснил Вилан, докато работеше по фойерверките и експлозивите, светлинните бомби, гъгрицата и каквото друго беше необходимо. „На тъмно гори в яркочервено.“
„На тъмно всичко е по-интересно“ — беше отвърнал Йеспер. Не можа да устои. Така де, щом търговчето подхвърляше толкова удобни реплики, той беше длъжен да се възползва.