Първата партида фойерверки беше знак за червените наметала — всички хора, на които Нина и Матиас бяха раздали костюми на Господин Ален късно снощи или рано тази сутрин. Не просто им бяха раздали наметала и маски, а им бях обещали безплатна храна и вино, ако дойдат на моста Гоедмед по пладне и изчакат фойерверките. Всичко това уж било мащабна рекламна кампания на несъществуващата игрална зала „Аления кинжал“. Като предвидиха, че само част от хората ще се стекат на площада, Нина и Матиас бяха раздали над двеста костюма и торби с фалшиви монети.
— И петдесет да дойдат, ще е достатъчно — отсякъл бе Каз.
„Никога не подценявай жаждата на тълпата да получи нещо срещу нищо.“ От пръв поглед се виждаше, че поне стотина червени наметала са полазили моста и Дъгата, припяваха репликата, с която Господин Ален излизаше на сцената, и мятаха монети във въздуха. Понякога монетите бяха истински. Точно затова Господин Ален беше любимият персонаж на тълпите. Хората се смееха, подвикваха си, боричкаха се за монети и тичаха след поредния Господин Ален, докато градската стража напусто се опитваше да въведе някакъв ред. Направо великолепно. Йеспер знаеше, че монетите са фалшиви до една, обаче не би имал нищо против да е долу и да се боричка за плячката.
Но трябваше да кротува на мястото си още известно време. Ако бомбите, които Вилан беше заложил в канала, не избухнеха по план, Йеспер трябваш да осигури прикритие на Каз и Иней, докато се връщат на моста от баржата на цветаря.
Нова серия ярки цветя избумтяха в небето. Матиас беше пуснал втората партида фойерверки. Тези не бяха сигнал, а камуфлаж.
Йеспер видя как далеч долу водата в канала изригна на два големи гейзера. Вилан беше детонирал водните мини. „Точно навреме, търговче.“
Скри пушката си под широкото наметало на Господин Ален и хукна надолу по стълбището, като спря за миг само на третия етаж, колкото да подбере Нина. Излязоха от хотела. Белязали бяха своите червено-бели маски с голяма черна сълза, за да се различават сред тълпата от еднакви костюми, но сега, когато се озоваха насред мелето, Йеспер си помисли, че е трябвало да се спрат на по-видим белег.
Бързаха по моста. За миг му се стори, че различава Матиас и Вилан — придвижваха се решително към края на Дъгата в червените си наметала и хвърляха монети. Не можеха да си плюят на петите, разбира се, защото щяха да привлекат вниманието на стражата. Напуши го смях. Да, онези двамата определено бяха Матиас и Вилан. Матиас хвърляше монетите твърде силно, а Вилан — с твърде много ентусиазъм. Хлапето трябваше сериозно да поработи върху мускулатурата на ръцете си. Изглеждаше така, сякаш всячески се опитва да си извади рамото.
Оттук всички щяха да поемат в различни посоки, по различна улица или канал, а щом се отдалечат от Дъгата, щяха да сменят наметалото и маската на Господин Ален с костюм на друг персонаж от Комедия Брута. Към Черното було щяха да поемат чак след залез-слънце.
Предостатъчно време да се забъркат в неприятности.
Йеспер усещаше физически притеглянето на Източната дъга. Лесно би могъл да свърне натам, да си намери някоя игра на карти, да убие час-два на Трънка за трима. Това нямаше да се хареса на Каз. Всички познаваха Йеспер. Едно беше да играе в Облачния, в частен салон и като част от обща задача. Това сега би било съвсем различно. Каз беше изчезнал от картинката заедно с отбрани членове на Утайките, след като намекна тук-там, че готви голям удар. Хората в Кацата се чудеха къде се е дянал Мръсните ръце, а според Роти, Пер Хаскел ги търсел навсякъде. Тази вечер стражи от градската щяха непременно да посетят Ребрата и да зададат куп неудобни въпроси, а оставаше и другата неизвестна величина в уравнението — Пека Ролинс. „Само две-три раздавания — обеща си Йеспер, — колкото да си начеша крастата. После ще ида да видя татко.“
Стомахът му се обърна при тази мисъл. Още не беше готов да се види с баща си насаме, да му каже истината за тази лудост. Нуждата да застане до игралната маса изведнъж стана непреодолима. Майната й на предпазливостта. Щом Каз не му беше осигурил нещо, по което да стреля, значи Йеспер имаше право на два зара и висок залог, за да си прочисти главата.
И точно тогава светът побеля.
Звукът беше като от гръмотевица, треснала наблизо. Въздушна вълна отлепи Йеспер от паважа, изстреля го във въздуха и го запрати обратно върху настилката, като междувременно го оглуши. Озовал се най-неочаквано сред буря от бял дим и прах, той се разкашля неудържимо. Каквото и да беше задръстило дробовете му, сега стържеше по гърлото му като стрито на прах стъкло. Очите му бяха пълни с прах. Йеспер съобрази, че не трябва да ги търка, затова само мигаше бързо с надежда да разкара мръсотията.