Надигна се на четири крака, ушите му звънтяха, трудно си поемаше дъх. Друг Господин Ален лежеше на земята до него, с черна сълза върху лакираната червена маска. Йеспер вдигна маската. Очите на Нина бяха затворени, от слепоочието й течеше кръв. Йеспер я разтърси за рамото.
— Нина! — кресна той да надвика писъците и воя наоколо.
Клепачите й потрепнаха, тя вдиша рязко и моментално се разкашля. Надигна се на лакти с мъка.
— Какво беше това? Какво стана?
— Не знам. Но явно не само Вилан е заложил бомби. Виж.
Гигантски черен кратер зееше във фасадата на Бялата роза. Легло висеше от изтърбушена стая на втория етаж и всеки миг щеше да се стовари във фоайето. Пълзящите рози по фасадата горяха и тежкият им аромат изпълваше въздуха. От вътрешността на къщата се чуваха викове.
— Светци, трябва да им помогна — каза Нина и Йеспер чак сега се сети, че тя беше работила в Бялата роза близо година. — Къде е Матиас? — попита Нина, шарейки с поглед по навалицата. — И Вилан? Ако това е поредната изненадка на Каз…
— Не мисля, че… — започна Йеспер и точно тогава друг взрив разтърси паветата под тях.
Двамата се проснаха по корем на земята, покрили главите си с ръце.
— Какво, в името на вси светии, става тук?! — извика Нина, уплашена и ядосана.
Хора пищяха и тичаха наоколо в търсене на някакво прикритие. Нина се надигна и погледна на юг покрай канала към дебелата колона дим, която се издигаше над друга къща за наслади.
— От Върбата ли е?
— Не — отвърна Нина и лицето й се изопна в ужас. Явно беше стигнала до някакво заключение, което все още убягваше на Йеспер. — Наковалнята.
В същия миг някакъв силует се изстреля към небето от руините на Наковалнята и свърна право към тях.
— Гриша — ахна Йеспер. — Явно имат парем.
Но когато фигурата се озова над тях и те проточиха вратове да зърнат някоя подробност, Йеспер разбра, че греши. Не вихротворец летеше над тях. Не, беше човек с криле — гигантски метални неща, които пляскаха с умопомрачителна скорост, толкова бързо, че беше трудно да ги различиш, почти като крилете на колибри. Летящият човек държеше някого — момче, което пищеше и викаше нещо, на равкийски сякаш.
— Видя ли това? Кажи, че си го видяла — изуми се Йеспер.
— Това е Марков — каза Нина. Изглеждаше по-спокойна, уплахата и гневът вече не кривяха лицето й. — Затова са се прицелили в Наковалнята.
— Нина! — Матиас вървеше с широки крачки по моста, Вилан подтичваше след него. И двамата бяха вдигнали маските над челата си, но пък градската стража си имаше други грижи в момента. — Ако Ван Ек…
Нина го стисна силно за ръката.
— Това беше Данил Марков. Той работеше в Наковалнята.
— Кой, онзи тип с крилете? — попита Йеспер.
— Не — каза Нина и поклати трескаво глава. — Пленникът му. Марков е огнетворец. — Посочи надолу по канала. — Удариха Наковалнята и Бялата роза. Излезли са на лов за Гриша. Търсят мен.
В същия миг втора крилата фигура се издигна над Бялата роза. Чу се нов трясък, една от стените поддаде, а мъж и жена, и двамата много високи, тръгнаха напред. Бяха с черни коси и бронзова кожа, точно като човека с крилете.
— Шуани — каза Йеспер. — Те пък защо са тук? И откога могат да летят?
— Сложете си маските — каза Матиас. — Трябва да се скрием някъде.
Смъкнаха маските на лицата си. Хаосът наоколо би трябвало да ги скрие добре, помисли си Йеспер. Уви, тази утешителна мисъл едва-що бе прекосила главата му, когато един от шуаните вдиша дълбоко, вдигнал глава, сякаш душеше въздуха. А после, за ужас на Йеспер, се завъртя бавно и погледна право към тях. Излая нещо на спътниците си и всички тръгнаха към тяхната групичка.
— Късно е да се крием — каза Йеспер. Свали с ядно движение наметалото и маската и опря приклада на пушката в рамото си. — Ако са тръгнали на лов, нека им угодим. Аз поемам летящия!
Нямаше намерение някакво си летящо момченце да отнеме твърдата почва под краката му. Не знаеше къде се е дянал другият летец, но най-вероятно беше зает с пленника си. Крилатият свръщаше наляво и надясно, нагоре и надолу като някаква пияна пчела.
— Стига си се мятал бе, бръмбар смотан — изръмжа Йеспер, а после натисна спусъка три пъти в бърза последователност. Куршумите намериха гърдите на крилатия, право в центъра, и той отхвърча назад.
Но вместо да пропадне към земята, летецът направи грациозно салто, възстанови равновесието си и се стрелна право към Йеспер.