След като се махна от Менажерията, Иней си постави за задача да опознае града, да го осмисли. Обикаляше по улиците, потисната от врявата и тълпите, убедена, че Леля Хелеен или някоя от мутрите й ще я издебнат в гръб и ще я завлекат обратно. Но в същото време си даваше сметка, че ако иска да бъде полезна на Утайките и да изплати новия си договор, трябва да се справи някак с шумния лабиринт на Кетердам. „Поздравяваме страха, този неканен гост, и се вслушваме в думите му.“ Налагаше се да опознае чуждия град като дланта на ръката си.
Предпочиташе да се придвижва по покривите, невидима и далече от потната тълпа. Там се чувстваше на мястото си — момичето отпреди, което не знаеше що е страх и живееше в неведение за жестокостите на света. Постепенно бе опознала островърхите покриви и прозоречните сандъчета на Заврещраат, градините и широките булеварди на дипломатическия квартал. Опознала бе южните покрайнини, където промишлената зона отстъпваше пред смрадта на кланиците и ямите за изгаряне, възможно най-далече от жилищните квартали на града, така че да изхвърлят непотребната карантия в блатото край Кетердам, а миризмата да не стига до чувствителните носове на столичани. Градът й бе разкривал тайните си срамежливо, както великолепието си, така и мръсотията.
Пансионите и уличните колички бързо останаха зад гърба им и двамата навлязоха в същинския складов квартал, познат като Вътъка, сигурно заради правите улици и канали, чисти, подредени и достатъчно широки за превоз на стока и товари, които наподобяваха вътъка на тъкачен стан. Минаха покрай просторни оградени участъци, цели акри, пълни със сурова дървесина и скални блокове, докарани право от каменоломните, покрай строго охранявани складове за оръжия и амуниции, покрай гигантски халета, пълни с памук, коприна, брезент и кожи, и други, по-малки, където се съхраняваха внимателно претеглени бали сушена юрда от Новий Зем, преди стоката да бъде обработена допълнително, пакетирана в тенекиени кутийки с ярки етикети и изпратена към пазари по целия свят.
Иней още помнеше как се бе стреснала преди време, когато видя думите „Редки подправки“ на стената на един склад. Голям рекламен надпис, който включваше две полуголи сулийски момичета в оскъдни коприни и златна бродерия, загатната от художника със смели щрихи на четката. Иней беше замръзнала на място тогава, взираше се като омагьосана в надписа, на няма и три километра от мястото, където правата върху тялото й бяха обект на покупко-продажба и пазарлъци. Сърцето й се премяташе в гърдите, паника обездвижваше мускулите й, а тя не можеше да откъсне поглед от онези момичета, от широките гривни на китките им и звънчетата около глезените. Накрая успя да се раздвижи с цената на върховно усилие и хукна обратно към Ребрата. Сякаш като по магия краката й тичаха по-бързо от всякога, тя буквално летеше по покривите, а градът се нижеше под нея като сиво петно. Онази нощ сънува, че нарисуваните момичета са оживели. Бяха уловени в капана на тухлената стена и викаха за помощ, но Иней нищо не можеше да направи.
„Редки подправки“ Надписът още беше там, избелял от слънцето. И явно все още й въздействаше — мускулите й се вдървиха, дишането й се накъса. Но когато си намери кораб и съсипе първия роботърговец, може би тогава боята ще се изрони от тухлите. Виковете на двете момичета в зелени коприни ще се превърнат в смях, те ще танцуват само за себе си и за никой друг. Напред се виждаше висок обелиск, увенчан с Ръката на Гезен, който хвърляше сянката си върху търговското сърце на Кетердам, богатството на Керч. Иней си представи как нейните светци увиват с въжета обелиска и го събарят на земята.
Двамата с Каз не привличаха ничие внимание — две момчета в безформени палта, които се оглеждат за някаква работа, преди да е започнала следващата им смяна. Въпреки това Иней не беше спокойна. Градската стража патрулираше редовно по улиците на складовия квартал и сякаш това не стигаше, а и търговските компании наемаха частна охрана, за да са сигурни, че вратите на складовете ще си останат заключени, а десетките работници, които опаковаха, редяха и транспортираха стоката им, няма да се изкушат повече от допустимото. Складовият квартал беше едно от най-сигурните места в Кетердам и именно по тази причина Ван Ек не би ги търсил тук.