Наближиха изоставен склад за лен. Прозорците на долния етаж бяха изпочупени, а тухлите над тях — почернели от сажди. Явно пожарът бе вилнял наскоро, иначе складът нямаше да е в това състояние. Много скоро щяха да го почистят и ремонтират или направо да го съборят и да построят ново хале на негово място. Земята в Кетердам беше ограничена и цените на недвижимите имоти удряха тавана.
Катинарът на задната врата не затрудни Каз и скоро двамата влязоха на първото ниво, тежко пострадало от пожара. Стълбището в предния край на сградата изглеждаше относително незасегнато. Качиха се по него, краката на Иней едвам докосваха дървените греди, а стъпките на Каз следваха ритъма на бастуна му.
На третия етаж Каз тръгна към едно складово помещение, което още беше пълно с бали лен, подредени на високи пирамиди. Стоката не беше пострадала основно, но балите в основата на пирамидите чернееха от сажди и миришеха неприятно на изгоряло. Но пък бяха удобни за сядане. Иней си намери местенце до един прозорец, облегна гръб на една бала и качи краката си на друга. Приятно беше просто да си седи и да зяпа навън към воднистата светлина на следобеда.
Каз измъкна една тенекиена кутия изпод стара шевна машина и я избута към Иней. Тя я отвори и намери вътре лешници, солени бисквити, увити във восъчна хартия, и една манерка. Значи това беше една от тайните квартири, за които Ван Ек я беше разпитвал толкова напористо. Иней издърпа тапата на манерката и подуши съдържанието.
— Вода — рече Каз.
Иней пи до насита и изяде няколко от престоялите бисквити. Беше много гладна, а скоро едва ли щеше да седне на маса и да се нахрани като хората с топла гозба. Каз я беше предупредил, че ще потеглят към Черното було чак след падането на нощта, а дори и тогава едва ли щяха да седнат да си готвят. Гледаше как Каз се настанява на една бала срещу нея и оставя бастуна до себе си, но после бързо извърна глава към прозореца, за да не вижда прецизните му движения и стиснатите устни. Дори само видът му я изпълваше с усещането за непосредствена опасност. Това не беше новост само по себе си, нова беше силата на усещането. Погледнеше ли го, виждаше как чукът се вдига под сценичните прожектори на Ейл Комеди.
„Никога няма да се съгласи на размяна, ако ме осакатиш.“
Усещаше тежестта на ножовете си и това й носеше утеха. Докосна ги, сякаш поздравяваше стари приятели, и усети как част от напрежението се отлива.
— Какво каза на Ван Ек, докато бяхме на моста? — попита я накрая Каз. — При размяната.
— Ще се видим пак, но само веднъж.
— Поредната сулийска поговорка?
— Обещание, което дадох на себе си. И на Ван Ек.
— Внимавай, Привидение. Не си от отмъстителния тип. А и твоите сулийски светци едва ли ще одобрят.
— Моите светци не обичат хора като Ван Ек, които тормозят по-слабите от себе си — каза тя и изтри с ръкав стъклото на прозореца. — Онези експлозии… — добави след малко. — Дали другите са добре?
— Ако са следвали плана, значи са били достатъчно далече от взривовете. Поне от онези, които ние видяхме. Ще научим повече, като се съберем на Черното було.
Това не се хареса на Иней. Ами ако някой беше пострадал? Ами ако никой не се появеше на острова? След седмицата на страхове и съмнения това й идваше в повече — да бездейства и да чака, докато приятелите й може да са в беда.
Осъзна, че Каз я гледа, и обърна глава да срещне погледа му. Коса светлина влизаше през прозорците и изсветляваше очите му до цвета на силен чай. „Той никога няма да се съгласи на размяна, ако ме осакатиш.“ Споменът за онези думи беше така осезаем, сякаш си бяха прогорили път през гърлото й на излизане.
Каз попита, без да отклонява поглед:
— Той нарани ли те?
Иней уви ръце около коленете си. „Защо питаш? За да си сигурен, че съм в добро здраве, във форма за поредния риск? За да добавиш и това към списъка с престъпления, за които да потърсиш сметка на Ван Ек?“
Каз беше изяснил изрично споразумението си с нея от самото начало. Иней беше инвестиция, ценен актив, който да бъде защитаван. Искало й се бе да вярва, че междувременно са си станали по-важни, че означават нещо повече един за друг. Ян ван Ек й беше отнел тази илюзия. Иней беше цяла и невредима. Не носеше белези или травми от изпитанието си на Ейл Комеди, които добра храна и спокоен сън да не могат да заличат. Но въпреки това Ван Ек й беше отнел нещо. „Ще съм безполезна за него.“ Думи, откъснали се издълбоко, истина, която Иней трябваше да погледне в очите. И толкова по-добре. Ужасните истини са за предпочитане пред любезните лъжи.