Плъзна пръсти към мястото, където чукът беше забърсал крака й, видя, че Каз я гледа втренчено, и спря. Хвана ръце в скута си и поклати глава.
— Не. Нищо не ми направи.
Каз се облегна назад. Бавно я разглобяваше с поглед. Не й вярваше, а Иней нямаше сили да го убеждава.
Той опря бастуна си в пода и с негова помощ се надигна от балата лен.
— Почини си.
— Ти къде отиваш?
— Имам да свърша нещо близо до силозите, а и ще се опитам да събера някаква информация — каза той и подпря бастуна си на една бала.
— Няма ли да го вземеш?
— Бие на очи, особено сега, когато Ван Ек е забъркал и градската стража. Почивай си — повтори той. — Тук си на сигурно място.
Иней затвори очи. Поне за това можеше да му вярва.
Когато Каз я събуди, слънцето вече залязваше и косите му лъчи позлатяваха обелиска на Гезен в далечината. Излязоха от склада, заключиха вратата и се вляха в потока от хора, които се прибираха след края на работния ден. Продължиха на югоизток, като избягваха най-оживените части на Кацата, където градската стража дебнеше със сигурност, и се отправиха към един от жилищните квартали. Качиха се на малка лодка в тесен канал и постепенно навлязоха в мъглите, затиснали острова на Черното було.
Вървяха по обрасла алея между мавзолеите към центъра на острова и Иней усещаше как вълнението и тревогата й растат с всяка крачка. „Дано всички да са добре — повтаряше си тя. — Дано да са добре.“ Най-после зърна светлинка и чу тих звук на гласове. Хукна натам и дори не спря да вдигне шапката си, която падна от главата й на обраслата с лози пътека. Отвори широко вратата на гробницата.
Петимата вътре наскачаха с вдигнати оръжия и Иней наби рязко спирачки.
Нина изписка:
— Иней!
А после притича през помещението и я стисна силно в прегръдките си. След миг всички я наобиколиха, прегръщаха я и я тупаха по гърба. Йеспер прегърна и двете им през раменете и кресна „Да живее Привидението!“, а Матиас стоеше малко встрани, официален както винаги, но и той се усмихваше широко. Иней местеше поглед между шуанския младеж, седнал на масата в средата на гробницата, към идентичния шуански младеж, който пристъпяше от крак на крак пред нея.
— Вилан? — обърна се тя към по-близкия от двамата.
Той се ухили до уши, но усмивката му се спихна бързо.
— Извинявам се заради баща си — каза той.
Иней го прегърна силно и прошепна в ухото му:
— Ние не сме като бащите си.
Каз потропа с бастуна си по каменния под. Стоеше на прага на гробницата.
— Ако сте приключили с гушкането, имаме работа за вършене.
— Това ще почака — каза Йеспер, все още преметнал ръка през раменете на Иней. — Първо трябва да разберем какви бяха онези неща на Дъгата.
— Какви неща? — попита Иней.
— Вие не разбрахте ли, че половината Дъга литна във въздуха?
— Видяхме как избухна бомбата в Бялата роза — каза тя, — а после чухме още една експлозия.
— В Наковалнята — обади се Нина.
— След първата експлозия си плюхме на петите — обясни Иней.
Йеспер кимна велемъдро.
— И това е била голямата ви грешка. Ако бяхте поостанали, щяхте да видите отблизо едно шуанско изчадие с криле.
— Две — поправи го Вилан.
Иней се намръщи.
— С две крила?
— Не бе, две изчадия — каза Йеспер.
— С криле? — попита отново Иней. — Като птица?
Нина я поведе решително към отрупаната с неща маса, сред тях и една разгъната карта на Кетердам.
— Не точно като птица, по-скоро като муха или молец. Смъртоносен механичен молец. Гладна ли си? Имаме шоколадови бисквити.
— Ма как иначе — възмути се Йеспер. — Значи Иней може да ти нападне запаса, а ние да духаме супата.
Нина натисна Иней на един стол, после тръсна металната кутия на масата и нареди:
— Яж. Имаше двама шуани с криле, също мъж и жена, които бяха… не бяха нормални.
— Нина не можа да им въздейства със силата си — обясни Вилан.
— Хммм — изсумтя Нина, без да потвърждава или отрича твърдението, вместо това отхапа изящно ръбчето на една бисквита.
Иней никога не я беше виждала да отхапва изящно каквото и да било. Апетитът й явно не се беше върнал, но сякаш имаше и нещо друго.
Матиас седна при тях на масата.
— Шуанката, с която се счепкахме, беше по-силна от мен, Йеспер и Вилан взети заедно.
— Правилно сте чули — обади се Йеспер. — По-силна от Вилан.