Выбрать главу

— Какво, и аз участвах — възмути се хлапето.

— Съвсем определено участва, търговче. Какво беше онова виолетово чудо?

— Нещо ново, върху което работя от известно време. Базира се на едно равкийско изобретение, наречено лумия. Пламъците се гасят изключително трудно, а аз промених малко формулата, така че да гори с много по-висока температура.

— Имахме късмет, че ти беше с нас — каза Матиас и се поклони леко, при което Вилан се изчерви като домат, едновременно доволен и дълбоко смутен. — Онези същества не ги ловят куршуми.

— Почти — поправи го Нина. — Имаха мрежи. Излезли бяха на лов за Гриша. Не да ги убиват, а да ги похитят.

Каз облегна рамене на стената.

— На парем ли бяха?

Нина поклати глава.

— Не. Според мен изобщо не бяха гришани. Не използваха гришанска сила, а и не изцеляваха раните си. А под кожата си имаха метална броня или нещо такова.

После се обърна към Кювей и каза нещо на шуански.

Той изпъшка.

— Кергууд. — Всички го гледаха с празни погледи. Момчето въздъхна и каза: — Когато баща ми направи парем, правителството го пробва на фабрикатори.

Йеспер кривна глава.

— Само на мен ли ми се струва, или керчският ти рязко се е подобрил?

— Знам керчски. Но вие говорите много бързо.

— Дообрее — проточи бавно Йеспер. — Защо твоите скъпи шуански приятели са тествали парем върху фабрикатори? — Седеше изпружен на стола си с ръце върху дръжките на револверите, но нещо в уж ленивата му поза изглеждаше неубедително.

— Имаха повече фабрикатори в плен — отвърна Кювей.

— Те са най-лесни за залавяне — вметна Матиас и се направи, че не вижда сърдития поглед на Нина. — Доскоро не получаваха военно обучение, а без парем уменията им не струват много в битка.

— Правителството иска да прави още експерименти — продължи Кювей. — Но трябва да намерят още гришани, за да…

— Понеже са убили твърде много от пленниците си? — подсказа му Нина.

Кювей кимна, било защото не разбра сарказма й, било защото реши да не му обръща внимание.

— Да. Нямат много гришани, а парем съкращава живота им. Затова водят лекари, които да работят с болните от парем Гриша. Искат да създадат нов вид войник, така наречения кергууд. Не знам дали са успели.

— Аз май мога да отговоря на този въпрос с едно голямо и тлъсто „да“ — каза Йеспер.

— Войници по поръчка — каза замислено Нина. — Чувала съм, че преди гражданската война и в Равка са се опитали да направят нещо такова. Подсилени скелети, по-голяма костна плътност, метални импланти. Експериментирали са с доброволци от Първа армия. О, стига си гримасничил, Матиас. С времето и твоите фйердански господари щяха да стигнат до същата идея.

— Фабрикаторите работят с твърди вещества — каза Йеспер. — Метали, стъкло, платове. Това ми прилича повече на корпоралско дело.

„Все още говори така, сякаш няма нищо общо с Гриша“ — отбеляза си Иней. Всички те знаеха, че Йеспер е фабриктор, дори Кювей беше разбрал това по време на хаоса след бягството им от Ледения палат. Обаче Йеспер упорито отричаше способностите си. От друга страна, тайната си беше негова и той беше в правото си да прави с нея каквото иска.

— Шивачите са нещо средно между Корпоралки и Материалки — каза Нина. — Има една учителка в Равка, Женя Сафина, можела е да стане както сърцелом, така и фабрикатор, вместо това се е превърнала в изключителна шивачка. Както ми го описваш, подобренията по онези шуани са просто висша форма на прекрояване.

Иней поклати глава. Всичко това й се струваше немислимо.

— И казвате, че сте видели хора с криле… присадени някак към гърба им?

— Не, крилете бяха механични. Нещо като метална рамка и изпънат брезент, не знам. Но не си представяй просто чифт криле, които пляскат между нечии лопатки. Много по-сложно е, по-изпипано. За да се получи, трябва да свържеш крилете към мускулатурата, да намалиш телесното тегло, вероятно като направиш костите кухи, както е при птиците, но пък как компенсират загубата на костен мозък? Възможно ли е да са заменили скелета изцяло? Нивото на сложност…

— Парем — каза Матиас и свъси светлите си вежди. — Фабрикатор на парем би се справил с такова прекрояване.

Нина се оттласна от масата.

— Търговците няма ли да направят нещо? Да отвърнат някак на шуанската атака? — попита тя Каз. — Или просто ще си затворят очите, докато онези се развяват из Керч, взривяват разни неща и отвличат хора?

— Едва ли ще направят нещо — отговори Каз. — Освен ако онези шуани са били в униформи, правителството на Шу Хан вероятно ще отрече каквато и да било връзка с атаката.