— И просто ще им се размине, така ли?
— Може би не — рече Каз. — Днес пообиколих пристанищата да събера информация. Помните ли двата бойни кораба на Шу? Съветът на търговците ги е оставил на сухо.
Краката на Йеспер се свлякоха от масата и ботушите му тупнаха с трясък на пода.
— Какво?
— Отдръпнали са прилива. Морето около корабите се е оттеглило и те са се озовали на нов остров. Незабравима гледка — полегнали са на хълбок, платната им се валят в калта и всичко това в залива на Кетердам.
— Демонстрация на сила — кимна Матиас.
— От страна на Гриша или на града? — попита Йеспер.
Каз вдигна рамене.
— Кой знае? Но току-виж стреснало шуаните. Едва ли пак ще излязат на лов по улиците на Кетердам посред бял ден.
— Съветът на приливите не може ли да помогне? — попита Вилан. — Вероятно са чули за парем и се тревожат какво би станало, ако дрогата попадне в лоши ръце.
— Как ще ги намерим обаче? — попита горчиво Нина. — Никой не знае кои са приливниците, никой не ги е виждал да влизат и излизат от онези наблюдателни кули. — Иней внезапно се запита дали Нина не се е опитала да измоли помощ от приливниците преди година, когато се бе озовала в Кетердам — шестнайсетгодишна гришанка далече от родината, без приятели в непознат град. — Шуаните може и да се стреснат, но няма да е за дълго. Създали са онези бойници с някаква цел.
— Умна стратегия впрочем — рече Каз. — Възползвали са се максимално от наличните ресурси. Пристрастените към парем Гриша не живеят дълго и шуаните са измислили нов начин да използват способностите им.
Матиас поклати глава.
— Неразрушими войници, които надживяват създателите си.
Йеспер потри с ръка устата си.
— Които да ходят на лов за още гришани. Мога да се закълна в светците, че единият буквално ни надуши. Откри ни по миризмата.
— Това възможно ли е изобщо? — попита с ужас Иней.
— Не съм чувала Гриша да имат специфична миризма — каза Нина, — но не е невъзможно. Ако обонятелните рецептори на войниците са били подобрени… Може би долавят миризма, която обикновените хора не усещат.
— Онова едва ли е била първата атака, между другото — каза Йеспер. — Вилан, помниш ли колко се уплаши онзи вихротворец в хранилището за редки книги? А и онзи търговски кораб, за който спомена Роти?
Каз кимна.
— Бил е изпотрошен, а неколцина моряци са загинали. Първоначално решили, че вихротворецът на екипажа е минал в нелегалност, за да се отърве от задълженията си по договора. Но може би не е изчезнал по своя воля. Може да е бил отвлечен. Преди е работел за съветник Хойде.
— Емил Ретвенко — каза Нина.
— Точно. Познаваш ли го?
— Чувала съм за него. Повечето гришани в Кетердам се познаваме. Обменяме информация, грижим се един за друг. Шуаните явно имат шпиони в града, иначе не биха знаели къде да ни търсят. Ако и другите Гриша… — Нина се изправи, после се хвана за облегалката на стола, сякаш й се е завил свят.
Иней и Матиас скочиха моментално.
— Добре ли си? — попита Иней.
— Чудесно — отвърна Нина с неубедителна усмивка. — Ако и другите гришани в Кетердам ги заплашва същото…
— Защо, какво ще направиш? — попита Йеспер и Иней се изненада от острия му тон. — След днешната случка имаш късмет, че си жива. Онези шуански войници ни надушват, Нина. — После се обърна към Кювей: — Заради баща ти.
— Ей — повиши глас Вилан, — я по-полека.
— Полека, викаш? Сякаш положението на гришаните не беше достатъчно лошо и преди. Ами ако ни проследят до Черното було? Тук сме трима.
Каз почука с кокалчета по масата.
— Вилан е прав. Успокой се. Градът беше опасен преди, опасен е и сега. Затова нека забогатеем достатъчно, за да отидем другаде.
Нина сложи ръце на кръста.
— Сериозно ли си говорим за пари?
— Говорим си за работата и как Ван Ек да си плати.
Иней хвана Нина под ръка.
— Искам да знам какво можем да направим ние, за да помогнем на гришаните в Кетердам. А също и как ще ударим по Ван Ек.
— В момента имаме по-големи проблеми — каза Матиас.
— Аз не мисля така — каза Йеспер. — Остават ми само два дни да оправя нещата с баща си.
Иней реши, че не е чула правилно.
— Баща ти?
— Мда… Семейството най-неочаквано се събра в Кетердам — каза Йеспер. — Всички сте поканени на банкета.
Лековатият му тон не я заблуди.
— Кредита?
Ръцете на Йеспер се върнаха върху дръжките на револверите.
— Да. Затова държа да знам как ще си оправим сметките с Ван Ек.
Каз прехвърли тежестта си върху бастуна.