— Питал ли се е някой от вас какво направих с парите, които Пека Ролинс ни даде?
Стомахът на Иней се сви.
— Ходил си при Пека Ролинс за заем?
— Никога не бих задлъжнял на Ролинс. Продадох му дела си в Пето пристанище и Вранския клуб.
„Не!“
Каз беше изградил тези места от нулата. Те бяха нагледното доказателство какво е направил за Утайките.
— Каз…
— Какво според вас съм направил с парите? — повтори той.
— Оръжия? — попита Йеспер.
— Кораби? — вдигна вежди Иней.
— Бомби? — предположи Вилан.
— Подкупил си някой политик? — каза Нина. Всички погледнаха към Матиас. — Сега е подходящ момент да ни кажеш колко сме ужасни — прошепна му тя.
Матиас само сви рамене.
— Всичко, което изброихте, би било добра инвестиция.
— Захар — рече Каз.
Йеспер бутна към него захарницата.
Каз завъртя очи.
— Не захар за кафето ми, идиот такъв. Използвах парите да купя захарни акции. Всичко е сложено в частни сметки, по една за всеки от нас. Под чуждо име, разбира се.
— Не харесвам спекулациите — каза Матиас.
— Че как иначе. Ти харесваш само нещата, които можеш да видиш. Като преспи сняг и доброжелателни дървесни богове.
— А, ето я най-сетне! — каза Иней, отпусна глава върху рамото на Нина и се усмихна широко на Матиас. — Липсваше ми страшната му физиономия. Уплашила се бях, че вече не се звери така.
— Пък и не е точно спекулация — добави Каз, — ако знаеш със сигурност какво ще стане.
— Чул си нещо за захарната реколта? — попита Йеспер.
— Знам нещичко за предлагането.
Вилан изправи гръб.
— Силозите — каза той. — Силозите на Сладкия риф.
— Браво, търговче!
Матиас поклати глава.
— Какво е Сладкия риф?
— Едно място южно от Шесто пристанище — обясни Иней. Виждала беше гигантските силози, надвиснали над складовия квартал. Бяха с размерите на малки планини. — Там складират меласата и суровата захарна тръстика, там са и захарните рафинерии. Днес бяхме в района. Не е било съвпадение, предполагам?
— Не беше — кимна Каз. — Исках да придобиеш представа за терена. Захарната тръстика идва основно от Южните колонии и Новий Зем, а новата реколта се очаква най-рано след три месеца. Предишната вече е прибрана, обработена и складирана в силозите на Сладкия риф.
— Силозите са трийсет — каза Вилан. — Десет от тях са на баща ми.
Йеспер подсвирна.
— Казваш, че Ван Ек контролира една трета от наличната захар на света?
— Той е собственик на силозите — рече Каз, подчертавайки последната дума, — но повечето захар в тях не е негова. Ван Ек поддържа складовите помещения за своя сметка, осигурява охрана и плаща на вихротворците, които следят влажността, така че захарта да не се слепва. Търговците, които са собственици на самата захар, му плащат малък процент от всяка сключена сделка. Много доходоносно начинание.
— Такова гигантско богатство под опеката на един-единствен човек — каза замислено Матиас. — Ако нещо се случи със силозите, цената на захарта…
— Ще гръмне като чифт евтини пищаци — каза Йеспер, скочи на крака и взе да крачи превъзбудено около масата.
— Цената ще се повиши трайно — рече Каз. — А считано отпреди няколко дни, ние притежаваме акции в компаниите, които не държат захарта си на склад при Ван Ек. В момента тези акции се търгуват без промяна. Но щом унищожим захарта в силозите на Ван Ек…
Йеспер само дето не подскачаше от вълнение.
— Тогава акциите ни ще струват пет… а може би и десет пъти повече.
— Пробвай с двайсет пъти.
Йеспер издюдюка възторжено.
— О, нямам нищо против числото двайсет.
— И тогава ще продадем при голяма печалба — каза Вилан. — Ще забогатеем буквално за един ден.
Иней си мислеше за изящна шхуна, въоръжена с тежки оръдия. Мечтата й изведнъж придоби реални измерения.
— Колко богати? Като трийсет милиона крюге? — попита тя.
Толкова беше наградата, която Ван Ек им дължеше за удара срещу Ледения палат. Награда, която явно изобщо не е възнамерявал да им плати.
Намек за усмивка прелетя по устните на Каз.
— Плюс-минус някой милион.
Вилан си дъвчеше нокътя на палеца.
— Баща ми ще пострада, разбира се, но това няма да събори империята му. Виж, другите търговци, онези, които държат захарта си в силозите му, те може и да фалират.
— Вярно е — каза Матиас. — Освен това, ако унищожим силозите, за всички ще стане ясно, че целта е бил Ван Ек.
— Не може ли да мине за злополука? — попита Нина.
— Може и ще мине — кимна Каз. — Поне в началото.