— Има само един малък проблем — обади се Йеспер — и като казвам „малък“, имам предвид гигантски и непреодолим, от онези, дето слагат край на всеки план и те пришпорват с подвита опашка към кръчмата. Силозите. Знам, че сме майстори на невъзможните удари, обаче как точно ще влезем в силозите, ако мога да попитам?
— Каз ще разбие ключалките — каза Вилан.
— Не — поклати глава Каз. — Не мога.
— Май за пръв път чувам тези думи да излизат от устата ти — каза Нина. — Ще ги кажеш ли още веднъж, моля, бавно, за да се насладя?
Каз не й обърна внимание.
— Ключалките са четворни. Четири ключа влизат в четири брави и се завъртат едновременно, иначе се задейства алармена система и се спускат допълнителни врати. Мога да отворя всяка ключалка, но не и четири едновременно.
— Тогава как ще влезем? — попита Йеспер.
— Силозите имат вход и на покрива.
— Ама те са високи колкото двайсететажна сграда! Какво, Иней ще се покатери и ще слезе по десет силоза в една нощ?
— Само по един — рече Каз.
— И после какво? — повиши глас Нина с ръце на кръста и святкащи зелени очи.
Иней си представи гигантските силози и разстоянието между тях.
— После — каза тя — ще мина по въже между силозите.
Нина вдигна рязко ръце.
— И всичко това без предпазна мрежа, предполагам?
— Моето семейство никога не ползва мрежа за представленията си — каза с възмущение Иней.
— А представленията ви често ли включват ходене по въже на височина двайсет етажа над калдъръм, след като една седмица сте държани в плен?
— Ще има мрежа — рече Каз. — Вече е там, под едни чували с пясък зад караулката при входа на силозите.
В гробницата се възцари тишина — внезапна и пълна. Иней сама не повярва на думите, които излязоха от устата й:
— Не ми трябва мрежа.
Каз си погледна часовника.
— Не съм те питал. Имате шест часа да си починете. Аз ще свия каквото е необходимо от цирка на Зиркоа. Разпънали са шатрата си западно от града. Иней, направи ми списък какво ще ти трябва. Ще ударим силозите след двайсет и четири часа.
— Как ли пък не! — отсече Нина. — Иней трябва да си почине.
— Вярно е — кимна Йеспер. — Толкова е тънка, че и морският бриз ще я издуха.
— Добре съм — каза Иней.
Йеспер завъртя очи.
— Винаги така казваш.
— И това те учудва? Нима винаги не става така? — попита Вилан. — Всички казваме на Каз, че сме добре, а после правим някоя глупост.
— Толкова ли сме предсказуеми? — попита Иней.
Вилан и Матиас кимнаха едновременно:
— Да.
— Искате ли да съсипем Ван Ек? — попита ги Каз.
Нина издиша шумно и вдигна ръце.
— Естествено.
Каз плъзна поглед по тях, бавно, от лице на лице.
— Наистина? Искате ли си парите? Парите, за които се сражавахме и кървихме, заради които едва не се удавихме? Или искате Ван Ек да се потупа по рамото, че е видял сметката на банда нищожества от Кацата? Защото няма кой друг да го свърши вместо нас. Никой не дава и пукната пара, че Ван Ек ни е измамил или че сме рискували живота си напразно. Никой друг няма да вдигне мерника на Ван Ек. Затова ви питам още веднъж, искате ли да го бием?
— Да — каза Иней. Тя определено искаше възмездие.
— Много — кимна Нина.
— Искам да го бия през ушите с флейтата на Вилан — каза Йеспер.
Един по един всички кимнаха.
— Залозите се промениха междувременно — продължи Каз. — Предвид малката демонстрация на Ван Ек от днес, подозирам, че из целия град са разлепени плакати с лицата ни в комплект с щедра награда. Той разчита на добрата си репутация и колкото по-скоро го омаскарим, толкова по-добре. В рамките на една нощ ще му отнемем и доброто име, и парите, и свободата. Но това означава, че нямаме право да се мотаем. Колкото и да е ядосан, тази вечер Ван Ек ще се нахрани до насита и после ще си легне в мекото легло. Стражите от градската също ще поспят преди следващата смяна и ще спят добре с надеждата да изкарат нещичко от наднормено време покрай патакламата. Ние обаче няма да спираме. Часовникът цъка. Ще си почиваме, като забогатеем. Съгласни?
Всички кимнаха отново.
— Нина, по периметъра на силозите обикалят пазачи. Ти ще им отвлечеш вниманието — уплашена равкийка, наскоро пристигнала в града, която си търси работа в складовия квартал. Задачата ти е да ги ангажираш достатъчно дълго, така че ние да се вмъкнем и Иней да се изкатери по първия силоз. После…
— При едно условие — прекъсна го Нина със скръстени на гърдите ръце.
— Това не са преговори.
— При теб всичко е преговори, Брекер. Сигурно и от утробата на майка си си излязъл с пазарлък. Ако искаш да участвам, обещай, че ще измъкнем от града другите гришани.