— Абсурд. Не съм благотворителна организация за бежанци.
— Тогава мен не ме брой.
— Добре. Няма да участваш. Ще си получиш дела от парите за удара по Ледения палат, но в екипа за този удар не ми трябваш.
— Може и така да е — тихо каза Иней. — Но аз ти трябвам.
Каз сложи бастуна върху коленете си.
— Май всички сте решили да заформяте съюзи.
Иней си спомни как слънцето беше изсветлило кафявия цвят на очите му преди няколко часа. Сега те бяха тъмни като преварено кафе. Но нямаше да я трогнат.
— Не са съюзи, Каз. Нарича се приятелство.
Той погледна към Нина.
— Не обичам да ме държат заложник.
— А аз не обичам обувки, дето ти стискат на пръстите, но страданието спохожда всинца ни. Приеми го като предизвикателство за чудовищния си ум.
След дълга пауза Каз попита:
— За колко хора говорим?
— Аз знам за няма и трийсетина Гриша в града, ако не броим Съвета на приливите.
— И как предлагаш да ги съберем? Да раздадем брошури, които ги насочват към гигантски сал?
— Има една кръчма близо до равкийското посолство. Там оставяме съобщения и обменяме информация. Така ще ги уведомя. Остава да намерим кораб и готово. Ван Ек едва ли следи всички пристанища.
На Иней не й се искаше да възразява, но все някой трябваше да го каже:
— Напротив, следи ги. И вече има цялата мощ на правителството зад гърба си. А и ти не видя реакцията му, когато научи, че Каз е дръзнал да отвлече Алис.
— Кажи, че му е избила пяна на устата, моля те — развълнува се Йеспер.
— Горе-долу.
Каз докуцука до вратата на гробницата и се взря в мрака навън.
— Решението му да въвлече градските власти едва ли е било взето с лека ръка. То е свързано с непредвидими рискове, а Ван Ек не би поел такъв риск, ако не смята да се възползва максимално от съдействието им. Всяко пристанище и всяка наблюдателна кула по крайбрежието вече са под тревога и всеки, който се опита да напусне Кетердам, ще бъде разпитан. Достатъчно е Ван Ек да каже на Съвета, че по негова информация похитителите на Вилан смятат да го изведат от Керч.
— Съществува и друга опасност — обади се Матиас. — Нали не искаме трийсет Гриша да попаднат в ръцете на Ван Ек? Особено ако той още има запаси от парем.
Йеспер потропа с пръсти по дръжките на револверите си.
— Ще ни трябва чудо. Както и бутилка уиски. Да ни раздвижи мозъците.
— Не — бавно рече Каз. — Трябва ни кораб. Кораб, в който никой не би се усъмнил, и нито Ван Ек, нито градската стража биха решили да го претърсят. Трябва ни един от неговите кораби.
Нина се размърда на ръба на стола си.
— Търговската му компания сигурно постоянно праща кораби до Равка.
Матиас скръсти гигантските си ръце и замислено свъси вежди.
— Искате да изведем гришаните от водите на Керч с един от корабите на Ван Ек? С един от собствените му кораби?
— Ще ни трябва подправен манифест на пътниците и документи за транзит — каза Иней.
— Защо, мислиш, са изритали Спехт от флота? — попита Каз. — Фалшифицирал е фактури и поръчки за продоволствие.
Вилан подръпна долната си устна.
— Не е въпрос само на документи. Да речем, че гришаните са трийсет. Капитанът на кораба ще пита защо трийсет души…
— Трийсет и един — прекъсна го Кювей.
— Ама ти сериозно ли разбра за какво си говорим? — попита Йеспер с високо вдигнати вежди.
— Кораб до Равка — каза Кювей. — Това разбирам отлично.
Каз вдигна рамене.
— Щом ще крадем кораб, не виждам защо да не качим и теб.
— Значи трийсет и един — каза Нина с усмивка.
Матиас май не беше толкова ентусиазиран, ако можеше да се съди по стиснатите му челюсти.
— Добре — каза Вилан и заглади картата. — Но капитанът със сигурност ще се чуди защо към манифеста му изведнъж са се добавили трийсет и един пътници.
— Няма да се чуди, ако си мисли, че е част от тайната — рече Каз. — Ван Ек ще му напише трогателно писмо, в което го призовава да запази в тайна транспортирането на тези безценни политически бежанци и да ги скрие на всяка цена от всеки, който би могъл да се полакоми от шуански подкуп, градската стража в това число. Ще му обещае и огромна награда в добавка след края на плаването, като един вид гаранция, че капитанът няма да се полакоми на свой ред и да продаде гришаните. Познаваме почерка на Ван Ек от писмата му до Вилан, значи остава да си осигурим печата му.
— Той къде го държи? — обърна се Йеспер към Вилан.
— В кабинета си. Поне преди го държеше там.