— Ще трябва да влезем и да излезем, без той да разбере — каза Иней. — И да действаме бързо след това. Усети ли, че печатът му липсва, Ван Ек веднага ще разбере какво сме намислили.
— Проникнахме в Ледения палат — напомни им Каз. — Все ще се правим с кабинета на един търговец.
— Да де, и едва не загинахме, прониквайки в Ледения палат — каза Иней.
— На няколко пъти, ако не ме лъже паметта — отбеляза Йеспер.
— Преди време с Иней отмъкнахме едно платно на ДеКапел от дома на Ван Ек. Познаваме къщата. Ще се справим.
Пръстът на Вилан отново се плъзгаше по Гелдщраат.
— Но не се е наложило да отваряте сейфа на баща ми.
— Ван Ек си държи печата в сейф? — каза през смях Йеспер. — Направо си проси да го вземем. Каз се сприятелява по-лесно с каси и комбинациите им, отколкото с хора.
— Такъв сейф не сте виждали — поклати глава Вилан. — Инсталира го, след като му откраднаха онова платно на ДеКапел. Комбинацията е от седем цифри и той я сменя всеки ден, а ключалките имат допълнителни фалшиви резета, които да объркат касоразбивачите.
Каз вдигна рамене.
— Тогава ще заобиколим проблема. Експедитивност за сметка на финес.
Вилан поклати глава.
— Самата каса е изработена от уникална сплав, подсилена с гришанска стомана.
— Да го взривим? — предложи Йеспер.
Каз вдигна вежда.
— Ван Ек ще забележи експлозията.
— А ако е много малка?
Нина изсумтя.
— Просто искаш да взривиш нещо.
— Всъщност… — каза Вилан и кривна глава настрани, сякаш се вслушваше в далечна песен. — На сутринта след удара баща ми със сигурност ще разбере, че сме били там, но ако успеем да изведем бежанците от пристанището преди това… Още не знам откъде ще намеря необходимите материали, но не е изключено да свърши работа…
— Иней — прошепна многозначително Йеспер. Тя се наведе напред, вперила поглед във Вилан. — Не ти ли прилича на Каз, когато замисля нещо? Сещаш се, онази негова специфична физиономия?
— Има нещо такова.
Вилан се стресна.
— Не, няма. Но… май наистина ми хрумна нещо.
— Чакаме, търговче — рече Каз.
— В общи линии гъгрицата е просто стабилна версия на тетрахлор златната киселина.
— Да? — каза Йеспер. — Естествено. Тоест?
— Тоест е корозив. Започне ли реакцията, излъчва се минимално количество топлина, но иначе киселината е изключително мощна и нестабилна. Прояжда всичко, включително гришанска стомана. Всичко, с изключение на балсово стъкло.
— Стъкло?
— Стъклото и смолата на балсовото дърво неутрализират корозията.
— И къде може да намери човек такова нещо?
— Една от съставките може да се намери в железарска работилница. Използват корозива да чистят ръждата от метала. С другата ще е по-трудно. Евентуално в каменоломна, където има златна жила или подобно халогенидно съединение.
— Най-близката каменоломна е в Олендаал — рече Каз.
— Може и да свърши работа. След като се сдобием с двете съставки, трябва много да внимаваме с транспорта им — продължи Вилан. — Много, много да внимаваме. След края на реакцията киселината е безвредна, но в активния си период… Да кажем, че като нищо може да останеш без ръце.
— С други думи — каза Йеспер, — ако намерим съставките, успеем да ги транспортираме поотделно, а после активираме киселината, без да изгубим някой крайник… Тогава какво?
Вилан подръпна кичур от косата си.
— Ще прогорим дупки във вратата на сейфа в рамките на броени минути.
— Без да повредим съдържанието му? — попита Нина.
— С малко късмет.
— С малко късмет — повтори Каз. — Не е зле. Трябва да проверим кои кораби отплават за Равка утре вечер, а Спехт да се заеме с манифеста и другите документи. Нина, след като осигурим кораб, твоите трийсетина бежанци ще могат ли сами да се придвижат до пристанището, или ще трябва да ги водим за ръчичка?
— Не знам колко добре познават града — призна Нина.
Каз потропа с пръсти по главата на бастуна си.
— Двамата с Вилан поемаме сейфа. Йеспер ще придружи гришаните, а на Матиас ще направим карта, за да заведе Кювей на доковете. Но така Нина ще трябва сама да отвлече вниманието на пазачите и да разпъне мрежата за Иней. А за мрежата са необходими поне трима, иначе ще е безполезна.
Иней се протегна и разкърши рамене. Хубаво беше да е в старата си компания. Разделили се бяха само за няколко дни, а сега седяха във влажна гробница, но пак имаше чувството, че се е върнала у дома.
— Казах ти. Не работя с мрежа.
12. Каз
Планираха удара до малките часове на нощта. Промените в плана и перспективата да дундурка гришанското стадо на Нина притесняваха Каз. Но макар да не го показа пред другите, в новия план имаше елементи, които му допадаха. Не беше изключено Ван Ек да се досети какво са намислили Шу и сам да тръгне след гришаните в Кетердам. А те бяха оръжие, което не биваше да попада в арсенала му.