— Не е ничия собственост — отвърна Каз и усети как яростта му се разпалва на нова сметка. — Но много скоро всички ще се върнем в Ребрата.
Всъщност Йеспер щеше да замине с баща си, Нина щеше да отплава за Равка, Иней щеше да има свой кораб, а Каз щеше да планира окончателното си отцепване от Пер Хаскел. Но пък старецът щеше да има четири милиона крюге, с които да се утеши.
— Нахално копеленце такова — изръмжа старецът.
— Нахално копеленце, което ще те направи един от най-богатите босове в Кацата.
— Махни ми се от очите, момче. Закъснявам за играта.
— Дано късметът ти се усмихне — рече Каз и отстъпи да му стори път. — Но по-добре вземи тези. — И протегна ръка. В дланта му лежаха шест патрона. — В случай че играта загрубее.
Хаскел измъкна светкавично пистолета от джоба си и щракна затвора. Беше празен.
— Ах, ти дребно… — А после се разсмя, взе патроните и поклати глава. — Дявол си ти, момче, дявол. Хайде, върви да ми вземеш паричките.
— И не само — измърмори Каз, докосна шапката си за довиждане и закуцука по уличката към вързаната лодка.
Каз не се отпусна и за миг, дори след като лодката прекоси негласната граница на Кацата и навлезе в по-спокойните води на финансовия квартал. Добре де, може и да се поотпусна малко. Тук улиците бяха пусти, а присъствието на градската стража — недоловимо. На минаване под моста Лед Каз зърна една сянка да се отделя от парапета. Миг по-късно Иней кацна до него в тясната лодка.
Изкушаваше се да завие към Черното було. Не беше спал като хората от дни, а кракът му още не се беше възстановил напълно след премеждията в Ледения палат. Рано или късно тялото му щеше да се разбунтува.
Сякаш прочела мислите му, Иней каза:
— Нека аз поема наблюдението. Ти се връщай на острова.
„Как ли пък не!“ Нямаше да се отърве толкова лесно от него.
— От коя посока искаш да подходим към къщата на Ван Ек?
— Да започнем при Бартерната църква. От покрива й ще виждаме къщата идеално.
Този план не му хареса особено, но Каз загреба без възражения в указаната посока, навлезе в Бюрсканал, оттам покрай Борсата и великолепната фасада на хотел „Гелдренер“, където бащата на Йеспер сигурно хъркаше като дъскорезница в стаята си.
Вързаха лодката близо до комплекса на Бартерната църква. Светлина на запалени свещи се лееше от вратите на централната катедрала, отворени по всяко време на деня и нощта за онези, които искаха да се помолят на Гезен.
Иней лесно би могла да се изкатери по външните стени, а вероятно и Каз би се справил с известно усилие, но не искаше да поема излишни рискове сега, когато кракът го болеше зверски при всяка крачка. Можеха да влязат през някой от страничните параклиси.
— Не е нужно и ти да идваш горе — каза Иней, докато се промъкваха по периметъра към вратата на един от параклисите.
Каз не й обърна внимание, вместо това извади шперцовете си и бързо отключи вратата. Вмъкнаха се в тъмното помещение, после се качиха по стълбите до втория етаж. Параклисите се редяха един върху друг като многоетажна торта, всеки построен и поддържан с финансовата помощ на едно или друго търговско семейство. Каз отключи поредната врата и двамата поеха по поредното трижди проклето стълбище. То се виеше в стегната спирала до капак към покрива.
Бартерната църква символизираше ръката на Гезен във всяко отношение, включително и в архитектурно — голямата катедрала се издигаше в дланта на ръка, петте църковни кораба се протягаха от нея по подобие на пръсти, а в края на всеки пръст стърчаха струпаните един връз друг параклиси. Покатерили се бяха на върха на кутрето и оттам се придвижиха до покрива на централната катедрала, после продължиха по безименния пръст. Беше си като полупресечен планински терен, съставен от хлъзгави кубета и тесни каменни издатини.
— Защо всички богове обичат високите места? — измърмори по някое време Каз. — Толкова ли няма да чуят молитвите, ако са изречени от морското равнище, да речем?
— Не боговете, а хората се стремят към великолепие — каза Иней. Подскачаше леко напред, сякаш нейните стъпала се движеха по друг, невидим за Каз релеф. — Светците чуват всички молитви, без значение къде са изречени.
— И им отговарят според настроението си?
— Желанията на отделния човек невинаги съвпадат с онова, от което се нуждае светът, Каз. Молитвите и желанията не са едно и също нещо.
„Но са еднакво безполезни.“ Каз се спря, преди да го е изрекъл на глас. Вниманието му беше ангажирано с друго — да не се размаже на паважа долу — и не му беше до теологични спорове. Спряха при върха на безименния пръст и се огледаха. На югозапад се издигаха високите куполи на катедралата, зданието на Борсата, лъскавата часовникова кула на хотел „Гелдренер“ и дългата панделка на Бюрсканал под моста Зенц. Погледнеха ли на изток обаче, се откриваше отлична гледка към Гелдщраат, канала Гелд отзад и градското имение на Ван Ек.