— Мен животните ме обичат.
— Ох! Добре. Тогава си представи, че са малки деца, прощъпалчета. Срамежливи прощъпалчета, които ще се напишкат, ако ги погледнеш лошо.
— Хубаво. Ще се постарая.
Наближиха следващата сергия и възрастната продавачка вдигна подозрителен поглед към Матиас. Нина го ръгна насърчително с лакът.
Матиас се ухили до уши и пропя с басов глас:
— Здравей, приятелче!
Жената се сащиса. Нина реши да го брои за подобрение.
— Как сме днес? — попита Матиас.
— Моля? — продума жената.
— Нищо, нищо — включи се Нина на равкийски. — Каза, че равкийките остаряват красиво.
Жената разтегли лице в беззъба усмивка и претегли с поглед Матиас.
— Винаги съм си падала по фйерданите. Питай го дали иска да си поиграем на принцесата и варварина — каза продавачката и се изкиска.
— Какво каза тя? — попита Матиас.
Нина се разкашля, хвана го подръка и го поведе решително нататък.
— Каза, че си много приятен човек и правиш чест на фйерданската нация. Оооо, виж, блини! Не съм яла свестни блини от цяла вечност!
— Жената каза една дума — „бабинк“ — настоя Матиас. — Ти ми викаш така понякога. Какво означава?
Нина насочи вниманието си към купчина тънки като хартия палачинки с масло.
— Означава сладкишче.
— Нина…
— Варварин.
— Само попитах, няма нужда да ме обиждаш.
— Не бе, бабинк означава варварин. — Матиас обърна рязко поглед към възрастната продавачка и се навъси на нова сметка, даже повече отпреди. Нина го стисна над лакътя. Все едно да се опитваш да спреш скала. — Не беше обида! Кълна се!
— Варварин не е обида? — попита той, повишил глас.
— Не е. Добре де, обикновено е обида. Но не и в този контекст. Жената попита дали искаш да си поиграете на принцесата и варварина.
— Това е игра?
— Не точно.
— Тогава какво е?
Не беше за вярване, че ще се опита да му го обясни. Но поне се отдалечаваха от сергията на старицата.
— В Равка има много приказки за… за един храбър фйердански воин…
— Сериозно? — прекъсна я Матиас. — Фйерданецът е юнак?
— В известен смисъл. Та юнакът отвлича равкийска принцеса…
— Абсурд! Такова нещо не би могло да се случи.
— В приказката я отвлича и — Нина се изкашля — двамата дълго време се опознават. В неговата пещера.
— Той живее в пещера?
— Много хубава пещера. Меки кожи. Чаши с инкрустирани скъпоценни камъни. Медовина.
— Ааа — кимна одобрително той. — Тайна пещера със съкровища като на Ансгар Могъщия. И двамата стават съюзници?
Нина взе чифт бродирани ръкавици от една сергия.
— Харесват ли ти? Дали Каз ще се навие да носи нещо с пеперудки? За разнообразие?
— Как свършва приказката? Бият се рамо до рамо?
Нина върна ръкавиците на купчинката и призна поражението си.
— Опознават се интимно, Матиас.
Челюстта му буквално провисна.
— В пещерата?
— Виж сега, той е много мрачен тип, много мъжествен — продължи на скороговорка Нина. — Обаче се влюбва с равкийската принцеса и това й дава възможност да го цивилизова…
— Да го цивилизова?!
— Да, обаче това се случва чак към края на третата книга.
— Има три книги?
— Матиас, искаш ли да седнеш?
— Вие сте напълно откачени, честно. Отвратително. Самата идея, че е една равкийка може да цивилизова фйерданец…
— Успокой се.
— Може пък аз да напиша приказка за развратните равкийки, които редовно се напиват, разсъбличат се с повод и без повод и се натрапват на безпомощни фйердани.
— Е, това вече звучи забавно.
Матиас поклати глава, но нещо като усмивка разтегли устните му и Нина реши да се възползва.
— Може ние да поиграем — промърмори тя тихо, така че никой друг да не я чуе.
— Забрави.
— По едно време той я къпе.
Матиас си обърка крачките.
— И защо ще я…
— Тя е вързана, затова се налага да я изкъпе.
— Млъкни.
— Вече раздаваш заповеди, виждаш ли? Досущ като варварин. Или може да обърнем нещата. Аз ще съм варваринът, а ти ще си принцесата. Но ще трябва да въздишаш, да трепериш и да си хапеш устничките.
— А какво ще кажеш да ухапя твоите устни?!
— Ето, вече му хващаш цаката, Хелвар.
— Опитваш се да ми отвлечеш вниманието.
— Да. И се получава. Вече от две пресечки не си се кокорил на никого. Пристигнахме впрочем.
— И сега какво? — попита той, като оглеждаше навалицата.
Стигнали бяха до паянтова кръчма. Амбулантен търговец беше спрял количката си отпред и продаваше обичайните икони и малки статуетки на Света Алина, от онези, които я представяха по най-новата мода — с вдигнат юмрук и с пушка в другата ръка, а в краката й се валят смазани волкри. Надписът върху основата на статуетките гласеше: „Ребе два Волкшия“, Дъщерята на народа.