— Мога ли да ви помогна? — попита мъжът на равкийски.
— Светците здраве да дават на младия цар Николай — отвърна Нина също на равкийски. — И дълго да властва.
— С леко сърце — отвърна търговецът.
— И тежък юмрук — довърши паролата Нина.
Амбулантът хвърли поглед през рамо.
— Като влезете, седнете на втората маса вляво. Поръчайте нещо, ако искате. Скоро някой ще дойде при вас.
В кръчмата беше тъмно и хладно след напечения площад и Нина присви очи. Подът беше наръсен с талашит, а тук-там по малките маси седяха хора и си приказваха над чаши с квас и чинии с херинга.
Нина и Матиас седнаха на указаната маса.
Вратата на кръчмата се затръшна след тях. В същия миг останалите клиенти наскачаха от местата си, столове изпопадаха на пода, пистолети се насочиха към Нина и Матиас. „Капан.“
Без да му мислят много, двамата скочиха на крака и залепиха гърбове, готови за битка — Матиас с изваден пистолет, Нина с вдигнати ръце.
От дъното на кръчмата се появи момиче с качулка на главата и вдигната яка. Само очите му се виждаха.
— Кротко — каза то и златистите му очи уловиха мътната светлина на фенерите. — Не е нужно да се стига до битка.
— Тогава защо е всичкото това оръжие? — попита Нина с идеята да спечели малко време.
Момичето вдигна ръка и Нина усети как пулсът й се забавя.
— Тя е сърцеломка!
Матиас измъкна нещо от джоба си, Нина чу тих пукот и съскане, после цялото помещение потъна в тъмночервена мъгла. Вилан е направил на Матиас тъмна бомба? Дрюскеле използваха тази техника срещу гришанските сърцеломи, заслепяваха ги с гъстата мъгла, така че да не виждат ясно жертвите си. Нина стисна ръце в юмруци с надежда силата й да откликне. Но не усети нищо от телата наоколо, никакъв живот, никакво движение.
Усети нещо друго обаче, едва доловимо, на границата на сетивата си. И различно, като джоб от студ в дълбоко езеро, вледеняващ студ, който разбуди клетките й. Различно, но не и съвсем непознато — усетила го беше в нощта, когато елиминира пазача при езерната къща, преди да похитят Алис, — само дето сега беше много по-силно. Имаше си форма и текстура. Тя събра кураж и се гмурна в студа, пресегна се слепешката към онова усещане за живот, пресегна се жадно и алчно, после протегна ръце в жест, роден колкото от умение, толкова и от инстинкт.
Прозорците на кръчмата се строшиха и ситни парченца стъкло се завихриха отвън навътре. Фрагменти от кост разцепиха въздуха и заваляха по въоръжените мъже като шрапнели. „Реликвите от количката на амбуланта“ — осъзна внезапно Нина. Незнайно как контролираше и тях.
— Имат подкрепление! — изрева един от мъжете.
— Стреляйте!
Нина се стегна да посрещне куршумите, но те така и не дойдоха. Вместо това нещо я изтръгна от пода и я запраши нагоре. Миг по-късно тя висеше от тавана с гръб към подпорните греди и гледаше към настлания с талашит под. Мъжете с оръжията бяха в същото положение, прилепени към тавана.
На вратата към кухнята стоеше млада жена и черната й коса синееше лъскава на слабото осветление.
— Зоя? — ахна Нина, останала без дъх.
Зоя пристъпи напред, истинско видение в сапфирена коприна с гъста сребриста бродерия по ръкавите и подгъва. Очите й се разшириха под гъстите ресници.
— Нина? — възкликна тя, загуби за миг концентрацията си и всички пропаднаха надолу, преди тя да вдигне рязко ръце и да ги залепи отново за тавана. После погледна озадачено към Нина. — Жива си, значи. — Премести поглед върху Матиас, който се мяташе като най-голямата и ядосана пеперуда, закарфичвана някога в хербарий. — И си си намерила нов приятел, виждам.
14. Вилан
Вилан не се беше возил на толкова голям ферибот, откакто се опита да напусне града преди половин година, и споменът за онзи катастрофален опит го преследваше неумолимо. Нищо чудно впрочем. И тогава, и сега баща му беше в центъра на събитията. Само че днешната баржа беше много по-различна от онази. Тази изминаваше пазарния маршрут два пъти дневно. На идване беше натоварена със зеленчуци, животни и каквото друго фермерите караха за продан към градските пазарища. Когато беше малък, Вилан си мислеше, че всичко идва от Кетердам, но много бързо разбра, че макар градът да предлага богато разнообразие от продукти, много малък процент от тях са произведени тук. Екзотичните си стоки — манго, питая, малките ароматни ананаси и прочие — Кетердам внасяше от Южните колонии. За по-обикновените неща градът разчиташе на фермите в покрайнините си.