15. Матиас
Хора се бяха събрали пред кръчмата, привлечени от звуците на счупено стъкло и неприятности. Зоя смъкна възгрубо Нина и Матиас на пода и ги подкара безцеремонно към задния вход заедно с малък отряд въоръжени мъже. Другите останаха в кръчмата да обясняват защо реликви във вид на кости са се разхвърчали из импровизирания пазар и са строшили прозорците. Макар че как точно щяха да го обяснят, Матиас нямаше представа. Нямаше представа за каквото и да било в момента впрочем. Нина ли беше превърнала фалшивите мощи в шрапнели? Или се беше случило нещо съвсем различно? И защо изобщо ги бяха нападнали?
Вместо да излязат на задната уличка, Зоя ги поведе по някакво древно на вид стълбище към тъмен проход под земята. „Старият канал“ — съобрази Матиас, докато се качваха в лодка, която пое безшумно в пълния мрак. Старият канал е бил покрит, но не и запълнен изцяло. Движеха се под широкия булевард пред посолството.
След има-няма минута лодката спря и Зоя ги поведе по метална стълба, прикрепена към стената. Озоваха се в празна стая с толкова нисък таван, че Матиас трябваше да се сгъне в кръста.
Нина каза на Зоя нещо на равкийски, после преведе отговора й:
— Това е половин стая. Когато са строили посолството, направили фалшив под на четири стъпки над оригиналния. Пространството е вградено в основите толкова умело, че ако не знаеш за него, никога няма да се досетиш за тези стаи.
— Стаи? Тук трябва да се придвижваш с пълзене.
— Да, но сградите в Кетердам нямат мазета и никой не би се сетил да търси под посолството.
Подобна предпазливост му се струваше прекомерна в неутрален град като Кетердам, но може би равкийците са били принудени да вземат крайни мерки за защита на сънародниците си. „Заради такива като мен.“ До неотдавна Матиас беше ловец и убиец, горд с постиженията си.
След няколко крачки той различи група хора, насядали нагъсто до стената. Това трябва да е източната стена на посолството, помисли си той, освен ако чувството му за ориентация не беше изчезнало напълно.
— Намираме се под градината на посолството — каза Нина.
Той кимна. Това беше най-безопасното място да скриеш група хора — почвата в градината щеше да погълне звука от гласовете им, който иначе би могъл да проникне през фалшивия под на посолството. Бяха петнайсетина, на различна възраст, някои тъмни, други светли. Единственото общо помежду им беше тревогата в очите. И фактът, че са Гриша, разбира се. Явно бяха потърсили убежище и без предупреждението на Нина.
— Не са ли малко? — попита той.
Според Нина гришаните в града наброяваха трийсетина души.
— Другите може да са се измъкнали поотделно. Или се крият някъде.
Или вече са били похитени. Но щом Нина не искаше да изрече на глас тази възможност, той също щеше да си замълчи.
Зоя ги преведе под един свод и Матиас с облекчение изправи снага — тук таванът беше по-висок. Предвид кръглата форма на помещението сигурно се намираха под фалшив резервоар, издигната беседка или нещо друго в градината. Но облекчението му се изпари без следа, когато един от въоръжените придружители на Зоя извади белезници, а тя посочи право към Матиас.
Нина пристъпи моментално пред него и двете със Зоя взеха да спорят ожесточено, снишили глас.
Матиас отлично знаеше с кого си има работа. Зоя Назяленски беше една от най-могъщите вещици в Равка. Тя беше легендарна вихротворка, служила най-напред на Тъмнейший, после на Призоваващата слънцето, а накрая се беше изкачила до самия връх на властовата йерархия като член на гришанския Триумвират, създаден с благословията на цар Николай. И нищо чудно, че се е издигнала толкова бързо, помисли си той — колцина можеха да залепят за тавана пълна кръчма с хора?
Двете спореха на равкийски и Матиас не разбираше нито дума, но презрението в тона на Зоя беше очевидно, а ядните й жестове по посока на белезниците и Матиас нямаха нужда от превод. Вече беше готов да се развика и да каже на буреносната вещица, че ако иска да го окове, нека пробва сама, пък да видим какво ще стане, когато Нина рязко вдигна ръце.
— Стига! — каза тя на керчски. — Няма да оковаваш Матиас и ще водим този разговор на език, който всички разбираме. Той има право да знае какво става.
Зоя присви очи. Премести поглед от Матиас към Нина, после каза със силен акцент:
— Нина Зеник, ти още си войник от Втора армия, а аз съм твоят командващ офицер. Не се подчиняваш на пряка заповед.
— Значи ще трябва да оковеш и мен.
— Може и да го направя.
— Нина! — възкликна червенокосо момиче, появило се на прага на кръглото помещение.