— Женя! — извика на свой ред Нина, но Матиас би познал новодошлата и без това.
Лицето й беше цялото в белези, а едното й око беше скрито под червена копринена превръзка с избродирано слънце. Женя Сафина — прочутата гришанска шивачка, учителка на Нина и член на Триумвирата. Двете се прегръщаха развълнувано, а Матиас се бореше да потисне жлъчката, която се надигаше към гърлото му. Очаквал бе да се срещне с група анонимни Гриша, потърсили убежище в Кетердам и изпаднали в беда. Хора като Нина, а не най-високопоставените гришани в Равка. Всичките му инстинкти настояваха да направи нещо, да се бие или да избяга от това място по най-бързия начин, а не да стои бездейно като ухажор, дошъл да се запознае с родителите на любимата. Но тези хора бяха приятели на Нина, нейни учители. „И твои врагове“ — обади се един глас в главата му и Матиас не знаеше чий е — собственият му глас или този на командир Брум.
Женя отстъпи крачка назад и отмести русите кичури на перуката да види по-добре лицето на Нина.
— Как е възможно, Нина? Когато Зоя те е видяла за последно…
— Тя беше изпаднала в истерия като капризно дете — прекъсна я Зоя — и вместо да стои в лагера, хукна да бяга накъдето й видят очите като разноглед лос.
За изненада на Матиас Нина виновно сведе очи. За пръв път я виждаше толкова засрамена.
— Мислехме те за мъртва — каза Женя.
— Че тя си изглежда полумъртва.
— Добре си е.
— Ти просто изчезна, момиче — изсъска Зоя. — А после чухме, че наблизо е имало фйердани, и решихме, че се е случило най-лошото.
— Случи се — каза Нина. — И неведнъж при това. — Хвана ръката на Матиас. — Но вече сме тук.
Зоя втренчи сърдит поглед в хванатите им ръце и скръсти своите на гърдите.
— Така значи.
Женя вдигна вежда.
— Е, ако този хубавец е най-лошото, което може да ти се случи…
— Защо сте тук? — прекъсна я Зоя. — Ти и твоят фйердански… аксесоар. Искате да се измъкнете от Кетердам?
— И така да е! Защо беше нужно да ни правите засада?
— Нападат гришани из целия град. Не знаехме кои сте и дали не работите за Шу. Знаехте паролата на амбуланта, но това не е гаранция за нищо. Вече държим войници в кръчмата постоянно. Всеки, който търси Гриша, е потенциална заплаха.
Предвид новите шуански войници, които Матиас беше видял с очите си, тревогите им бяха съвсем основателни.
— Дойдохме да предложим помощ — каза Нина.
— Каква? Идея си нямаш за какво става въпрос, Нина. Шуаните са създали дрога, която…
— Юрда парем.
— Ти какво знаеш за парем?
Нина стисна силно ръката на Матиас. Пое си дълбоко дъх и каза:
— Виждала съм какво причинява. Аз… я опитах лично.
Кехлибареното око на Женя се разшири.
— О, не! Нина, не може да си…
— Защо ли не съм изненадана — каза студено Зоя. — Винаги си била такава! Хвърляш се в неприятности като да са басейн с топла вода. Затова ли приличаш на сдъвкана и изплюта? Как си могла да поемеш такъв риск!
— Не съм сдъвкана и изплюта — възрази Нина, но виноватата физиономия пак беше изопнала лицето й.
Матиас не можеше да търпи повече.
— Взе парем, за да ни спаси живота — каза той. — Направи го с пълното съзнание, че се обрича на болка, а дори и на смърт.
— Безразсъдна — заяви Зоя.
— Зоя — обади се Женя, — не знаем какви обстоятелства са я…
— Знаем, че от близо година е в неизвестност, това знаем — прекъсна я Зоя и посочи Нина обвинително с пръст. — А сега се появява изведнъж с тоя фйерданец, който очевидно е бил войник и използва бойните техники на дрюскеле. — Зоя бръкна в джоба си и извади шепа дребни кости. — И нападна нашите хора с това, Женя, с парченца от кост! Чувала ли си за такова нещо преди? За такова невъзможно нещо?
Женя се вгледа в костите, после вдигна глава да погледне Нина.
— Вярно ли е?
Нина стисна устни.
— Може би.
— Може би, моля ви се! — възкликна Зоя. — И ти твърдиш, че трябвало да й имаме доверие!
Женя изглеждаше разколебана, но все пак настоя на своето:
— Казвам само, че трябва да я изслушаме.
— Добре — кимна Зоя. — Чакам с отворени уши и сърце. Да чуем какво ще ни кажеш, Нина Зеник.
Матиас знаеше какво е да се изправиш лице в лице със старите си ментори, които си уважавал безрезервно, да се почувстваш глупаво дете, което бърза да им угоди. Обърна се към Нина и каза на фйердански:
— Не позволявай да те уплашат. Вече не си малко момиче. Нито обикновен войник, когото да командорят.
— Тогава защо ми се иска да се свра в някой ъгъл и да си изплача очите?
— Стаята е кръгла. Няма ъгли.