— Матиас…
— Спомни си през какво преминахме. Спомни си защо дойдохме тук.
— Нали уж всички щяхме да говорим на керчски — прекъсна го Зоя.
Нина стисна отново ръката му, вдигна глава и каза:
— Дрюскеле ме плениха. Матиас ми помогна да избягам. После самият той попадна в керчски плен. Аз му помогнах да избяга. Ярл Брум ме затвори в килия. Матиас ми помогна да избягам.
Май твърде често разни хора ги вземаха в плен, помисли си Матиас и свъси вежди.
— Ярл Брум?! — възкликна с ужас Зоя.
Нина въздъхна.
— Годината беше трудна. Кълна се, че ще ви разкажа всичко в подробности и ако тогава решите, че заслужавам да ме вържете в чувал и да ме хвърлите в Соколската река, обещавам да не викам много. Но днес дойдохме тук, защото видях с очите си какво направиха войниците кергууд на Западната дъга. Искам да помогна на гришаните в града, да ги измъкнем, преди шу да са ги намерили.
Зоя беше поне с половин педя по-ниска от Нина, но пак успя да я изгледа отвисоко.
— И как по-точно смяташ да им помогнеш?
— Имаме кораб. — Това все още не беше съвсем вярно, но точно сега Матиас нямаше да спори с нея.
Зоя махна презрително.
— И ние имаме кораб. На километри от брега. Пристанищата са затворени от керчските власти и Съвета на приливите. Чуждите кораби не могат нито да влязат, нито да излязат без изрично разрешение от член на Съвета на търговиите.
Значи Каз е бил прав. Ван Ек използваше връзките си в правителството да затвори града, така че Каз да не изведе Кювей от Кетердам.
— Зная — кимна Нина. — Обаче нашият кораб е собственост на търговец от Съвета.
Зоя и Женя се спогледаха.
— Добре, Зеник — каза Зоя. — Слушам те.
Нина обясни в общи линии ситуацията, но без да споменава Кювей и още по-малко Ледения палат. След това Зоя и Женя се качиха горе да обсъдят предложението, а Нина и Матиас останаха в мазето под охраната на двама въоръжени пазачи при входа на кръглата стая.
Матиас й прошепна на фйердански:
— Ако равкийските шпиони не са пълни малоумници, твоите приятелки ще съберат две и две и ще стигнат до заключението, че ние сме измъкнали Кювей от Ледения палат.
— Недей да шепнеш — отвърна Нина на фйердански, с нормален глас. — Само ще събудиш подозренията на пазачите. По-нататък ще разкажа всичко на Зоя и Женя, но помниш ли как самите ние бяхме решили, че сме длъжни да убием Кювей? Боя се, че за разлика от нас Зоя няма да го пощади, дори да знае, че момчето иска да отиде в Равка. С други думи, по-добре да не знае, че и той ще е на кораба, докато не стигнат до пристанището на Ос Кърво. Когато Кювей се озове жив и здрав на равкийска земя, това може и да промени мнението й.
„Жив и здрав на равкийска земя“ От тези думи му се сви стомахът. Нямаше търпение да изведе Нина от града, но мисълта да отидат в Равка го побъркваше.
Нина явно бе усетила безпокойството му.
— Равка е най-безопасното място за Кювей — каза тя. — Само ние можем да го защитим.
— И какво точно представлява защитата на Зоя Назяленски?
— Тя не е чак толкова лоша — каза Нина и Матиас я стрелна скептично с поглед. — Добре де, ужасна е, но с Женя са видели предостатъчно смърт по време на гражданската война. Вярвам, че ще се опита да избегнат излишни кръвопролития.
Матиас се надяваше да е права, но дори да беше, това едва ли имаше значение.
— Помниш ли какво ми каза веднъж, Нина? Че ти се иска цар Николай да поведе армиите си на север и да унищожи всичко по пътя си?
— Бях ядосана…
— И гневът ти беше оправдан. С всички ни е така. Брум няма да спре. Дрюскеле няма да спрат. За тях унищожението на хората като теб, на целия ви вид, е свещена мисия.
Беше и негова мисия до неотдавна и истината бе, че Матиас още усещаше внушаваното му с години недоверие, което лесно можеше да се изроди в омраза. Мразеше това усещане, но беше безсилен пред него.
— Тогава ще намерим начин да им променим мнението. На всички тях. — Тя го погледна в очите. — Днес използва тъмна бомба в кръчмата. Накарал си Вилан да ти я направи?
— Да — призна той.
— Защо?
Знаеше, че на Нина това няма да й хареса.
— Не бях сигурен как парем ще се отрази на способностите ти. Реших, че една тъмна бомба ще ми бъде от полза, ако се наложи да те държа със сила далече от дрогата. Така бих могъл да те надвия, без да те нараня.
— И си я взел днес като предпазна мярка? Ако се натъкнем на неприятности?
— Да.
— С Гриша.
Той кимна и зачака гневните й думи, но тя само го гледаше замислено. А после взе, че се приближи. Матиас погледна притеснено към пазачите, които стояха с гръб към тях от другата страна на отворената врата.