— Още първия ден, когато ти би дошъл вкъщи да ме ухажваш почтено и както си му е редът, аз щях да те натисна в килера — каза тя. — Но иначе, да, разкажи ми още за фйерданските момичета, моля.
— Те говорят тихо. И не флиртуват с всеки срещнат мъж.
— Аз флиртувам и с жени.
— Мисля, че би флиртувала и с дърво, ако то ти обърне внимание.
— Ако реша да флиртувам с растение, то със сигурност ще реагира подобаващо, повярвай ми. Ти да не би да ревнуваш?
— Постоянно.
— Това е добре, харесва ми. Какво гледаш, Матиас? — Ниският й глас се разливаше на вълни по цялото му тяло.
Той не откъсваше очи от тавана и си мърмореше под нос.
— Нищо.
— Матиас, да не би да се молиш?
— Възможно е.
— За въздържание? — сладко каза тя.
— Ти наистина си вещица.
— Не съм почтено момиче.
— Наясно съм.
И още как. Толкова наясно, че едвам се побираше в кожата си.
— И със съжаление трябва да те информирам, че и ти не си особено почтен.
Той рязко сведе поглед към нея.
— Аз…
— Колко правила наруши, откакто ме познаваш? Колко закона? И те няма да са последните. Двамата с теб… ние нямаме нищо общо с почтеността и благоприличието. — Вдигна лице към него. Беше толкова близо, вече почти се докосваха. — Нищо благоприлично нямаше в начина, по който се срещнахме. Нито в живота ни оттогава. Няма да има благоприличие и в целувката ни.
Повдигна се на пръсти и просто ей така устните й се озоваха върху неговите. Дори не беше целувка, а само лек, бърз допир.
Преди да се е дръпнала, той я сграбчи. Знаеше, че сигурно не прави нещата както трябва, но сега нямаше време да се тревожи за това, защото Нина беше в ръцете му, устните й се разтваряха, ръцете й се сключиха около врата му, а после… сладки Дйел… езикът й се озова в устата му. Нищо чудно, че фйерданите подхождаха толкова предпазливо към ухажването. Ако можеше да целува Нина, да усеща зъбките й по устните си, да притиска тялото й към своето, да чува този тих гърлен стон — защо изобщо би правил нещо друго? Защо който и да било би правил нещо друго?
— Матиас… — прошепна задъхано Нина, а после пак се целуваха.
Тя беше сладка като първите пръски дъжд, пищна като ливада през май. Ръцете му се плъзнаха по гърба й, обхванаха кръста, после продължиха още малко надолу към сладката извивка на ханша.
— Матиас! — повиши глас тя и се дръпна.
Той отвори очи. Сигурен беше, че е сгрешил в нещо. Нина хапеше долната си устна — розова и подута. Но се усмихваше, а очите й грееха.
— Нещо лошо ли направих?
— Ни най-малко, прекрасни мой бабинк, но…
Зоя се изкашля.
— Радвам се, че сте намерили начин да си запълните времето.
Физиономията й излъчваше неподправено отвращение, затова пък Женя се беше ухилила до уши.
— Дали да не ме пуснеш все пак? — предложи Нина.
И Матиас изведнъж видя ситуацията отстрани — споглеждащите се пазачи, Зоя и Женя на прага, както и факта, че след като една година беше държал желанието си на къса каишка, сега беше награбил Нина така, че краката й не опираха в пода.
Срамът се стовари отгоре му като вълна в бурно море. Кой фйерданец правеше такива неща?! Той дръпна нежно ръце от задничето й и я пусна да стъпи на пода.
— Срам нямаш — прошепна Нина и той усети, че се изчервява като домат.
Зоя завъртя очи.
— Договаряме сделка с двама влюбени пубертети.
Матиас усети как се изчервява на нова сметка, но Нина само пооправи перуката си и каза:
— Значи ще приемете помощта ни?
След това обсъдиха без бавене подробностите за предстоящата нощ. Не беше съвсем безопасно Нина да се връща в кръчмата, затова решиха, щом тя научи къде и кога гришаните ще могат да се качат на кораба, да изпрати бележка до посолството, най-добре по Иней, която нямаше равна в тайното придвижване. Бежанците щяха да останат скрити до последния момент, а после Женя и Зоя щяха да ги заведат на пристанището.
— Едва ли ще мине без битка — каза Матиас. — Шуаните със сигурност наблюдават тази част от града. Още не са събрали смелост да атакуват пазара или посолството, но и това ще стане.
— Ще бъдем готови, фйерданецо — каза Зоя и в погледа й Матиас съзря стоманената решимост на роден командир.
На излизане от посолството Нина издири златооката сърцеломка от засадата в кръчмата. Шуанско момиче с късо подстригана черна коса и чифт изящни сребърни брадвички на кръста. Според Нина сред гришанските бежанци и дипломати в Кетердам нямало други Корпоралки, освен нея. Значи момичето беше пристигнало наскоро.