— Защо го гледаш постоянно? — попита Кювей. — Аз изглеждам като него. Гледай мен.
— Не го гледам бе — възрази Йеспер. — Просто… интересно ми е какво правят.
Колкото по-скоро Кювей се качеше на кораба, толкова по-добре. В гробницата започваше да става пренаселено.
— Свързахте ли се с бежанците? — попита Иней и разчисти единия ъгъл на масата, за да седнат.
— Всичко мина като по вода — каза Нина. — Ако не броим, че счупихме няколко прозореца и едва не ни застреляха.
Каз вдигна глава с внезапен интерес.
— Големи неприятности в Малката Равка? — попита Йеспер.
— Чак пък големи. Справихме се — отвърна Нина. — Кажете ми, че има нещо за ядене.
— Гладна си? — възкликна Иней.
Всички я погледнаха втренчено, тя повдигна широките си поли в реверанс и каза:
— Да, да, Нина Зеник е гладна. Ще ми дадете ли да ям нещо, или ще трябва да сготвя някого от вас?
— Не ставай смешна — каза Йеспер. — Ти не можеш да готвиш.
Иней вече ровеше из оскъдните им хранителни запаси и редеше пред Нина осолена треска, сушено месо и стари бисквити.
— Какво стана в кръчмата? — попита Каз.
— Бежанците се крият в посолството — каза Матиас. — Срещнахме се със…
— С водача им — прекъсна го Нина. — Ще чакат да им пратим съобщение. — Натика две бисквити в устата си. — Ужасни са.
— По-бавно — каза Матиас. — Ще се задавиш.
— Струва си рискът — изломоти тя и се опита да преглътне.
— За стари бисквити?
— Представям си, че са кекс. Кога потегля корабът?
— Спряхме се на един, който потегля за Ос Кърво, натоварен с меласа. По график ще напусне пристанището в единайсет камбани — каза Иней. — Спехт работи по документите.
— Чудно — каза Нина, после извади от джоба си намачкан лист хартия и го заглади върху масата. От листа ги гледаше портрет на Матиас. — Трябва да се махнем от града по най-бързия начин.
— Мамка му! — каза Йеспер. — Обаче Каз и Вилан го водят. — И махна към стената, където бяха залепили другите обяви — за Йеспер, Каз, Иней. Ван Ек още не беше дръзнал да разлепи лицето на Кювей Юл-Бо из цял Кетердам, но трябваше да поддържа преструвката, че издирва сина си, затова имаше и плакат, който предлагаше награда за онзи, който му върне Вилан ван Ек жив и здрав. Вилан беше нарисуван със старото си лице, разбира се, макар че, ако питаха Йеспер, приликата беше в най-добрия случай приблизителна. Само Нина не висеше на стената. Тя никога не се беше срещала лично с Ван Ек и макар връзката й с Утайките да не беше тайна за никого, възможно бе търговецът да не подозира за участието й в тази история.
Матиас се приближи до стената да разгледа обявите.
— Сто хиляди крюге! — прочете той и погледна с вдигнати вежди към Каз. — Как ли пък да струваш толкова!
Намек за усмивка разтегли устните на Каз.
— Пазарът определя цената.
— Да му се не види и пазарът — каза Йеспер. — За мен предлагат само трийсет хиляди.
— Животът ви е изложен на опасност — каза Вилан. — А вие се държите сякаш е някакво състезание!
— Висим от часове в тази гробница, търговче. Място не мога да си намеря от скука.
— Може би трябва всички да отидем в Равка — каза Нина и почука с пръст обявлението за Иней. — Вече не е безопасно да оставате тук.
— Идеята не е лоша — рече Каз.
Иней го стрелна с поглед.
— Склонен си да отидеш в Равка?
— За нищо на света. Аз ще остана тук и ще си кротувам. Искам да видя с очите си как животът на Ван Ек ще се разпадне, когато чукът се стовари отгоре му.
— Но ти би могла да дойдеш — обърна се Нина към Иней. — Както и ти, Йеспер. Може да вземем и Колм.
Йеспер си помисли за баща си в първокласния хотел. Сигурно беше изтъркал килима в стаята си от ходене напред-назад. Едва преди два дни го беше видял за последно да изчезва между надгробните плочи, когато пратиха Роти да го откара в града, но му се струваше много по-отдавна. Оттогава Йеспер едва не стана жертва на шуанските ловци на Гриша и се сдоби с награда за главата си. Но ако си свършеха работата тази нощ, баща му щеше да остане в неведение за неприятностите му.
— Забрави — поклати глава той. — Искам тате да си получи парите по най-бързия начин и да си хване кораб за Новий Зем. Съня си загубих от тревоги и няма да си отдъхна, докато той не стигне жив и здрав във фермата. Не, ние ще се крием в хотела му, докато машинациите на Ван Ек не бъдат разкрити и пазарът на захарта не полудее.
— Иней? — каза Нина.
Всички погледнаха към Привидението. Всички, освен Йеспер. Той наблюдаваше Каз, искаше да види реакцията му при перспективата Иней да напусне града завинаги. Но нищо по лицето му не се промени, слушаше ги безразлично, сякаш обсъждаха по кое време да сервираш вечерята.