Иней поклати глава.
— Когато отида в Равка, ще е с мой собствен кораб, направляван от мой екипаж.
Йеспер вдигна високо вежди.
— Ти пък кога стана мореплавател? И кой нормален човек ще иска да пътува с кораб повече от крайно необходимото?
Иней се усмихна.
— Чувала съм, че този град подлудява хората.
Каз извади часовника си от джоба на жилетката.
— Наближава осем камбани. Тази вечер Ван Ек събира търговския съвет в дома си.
— Дали ще се съгласят да включат още ресурси в издирването на Вилан? — попита Нина.
— Вероятно. Но това вече не ни засяга. Важното е, че шумът и движението от толкова гости в къщата ще осигурят нужното прикритие, така че двамата с Вилан да отмъкнем печата от сейфа. В същото време Нина и Иней ще ударят Сладкия риф. Пазачите патрулират около комплекса със силозите постоянно и една обиколка отнема приблизително дванайсет минути. Винаги оставят хора на портата, така че внимавайте на влизане. — Той остави на масата малко, добре запечатано шишенце. — Това е екстракт от кафе. Кювей, Нина, Йеспер, искам от вас да се напарфюмирате добре с това нещо. Ако шуанските войници наистина надушват Гриша, това би могло да ги обърка.
— Кафе? — попита Кювей, издърпа корковата тапа на шишенцето и подуши предпазливо.
— Умно — каза Йеспер. — Случвало се е да внасяме контрабандно юрда и подправки в чували с мляно кафе, за да не ги надушат кучетата на градската стража. Обърква им обонянието.
Нина взе шишенцето и мацна щедро количество от екстракта зад ушите си и по вътрешната страна на китките.
— Да се надяваме, че ще обърка и кергууд.
— Сега за бежанците — продължи Каз. — Колко са?
— По-малко от очакваното. Петнайсет, плюс… ъъъ… двама души от посолството. Седемнайсет общо.
— Да не забравяме теб, Матиас, Вилан и Кювей. Двайсет и един. Спехт ще се нуждае от точната бройка, за да фалшифицира писмото от Ван Ек.
— Аз оставам — каза Вилан.
Йеспер преплете пръсти, за да не размаха ръце.
— Така ли?
— Втори път няма да бягам от града заради баща си.
— Защо всички толкова държите да останете в тая клоака? — изръмжа Нина.
Йеспер се наклони назад със стола си, загледан в Каз. Той не изглеждаше изненадан, че Вилан е променил решението си.
— Знаел си — каза Йеспер, сглобявайки със закъснение пъзела. — Знаел си, че майката на Вилан е жива.
— Майката на Вилан е жива?! — възкликна Нина.
— Иначе защо ще ви позволявам да ходите в Олендаал? — попита Каз.
Вилан примигна.
— Знаел си, че лъжа за каменоломната.
Йеспер се ядоса. Едно беше Каз да се бъзика с него, но Вилан не беше като другите от бандата. Макар да беше случил на ужасен баща, Вилан не беше позволил нито на него, нито на Кетердам да го озлобят. Хлапето още вярваше, че хората могат да постъпват почтено. Йеспер посочи Каз с пръст.
— Не трябваше да го пращаш така в „Света Хилде“. Без да му кажеш за майка му. Жестоко е.
— И необходимо.
Вилан стисна юмруци.
— Защо?
— Защото ти все още си затваряше очите за баща си. За истината.
— Можеше да ми кажеш.
— Ти беше гневен, но гневът не трае дълго, изхабява се. Исках да предизвикам чувството ти за справедливост.
Вилан скръсти ръце.
— Е, получи се.
Каз отпусна ръце върху бастуна си.
— Става късно, така че спрете да циврите за бедния Вилан и се фокусирайте върху непосредствените си задачи. Матиас, Йеспер и Кювей ще тръгнат за посолството в девет камбани и половина. Ще се приближите откъм канала. Йеспер, ти си висок, мургав и се набиваш на очи…
— Тоест прекрасен.
— Тоест трябва да си отваряш очите на четири.
— Великолепието винаги върви с висока цена.
— По-сериозно, ако обичаш — сряза го Каз с глас като ръждиво острие.
Наистина ли се тревожеше за него? По-скоро се тревожеше Йеспер да не прецака работата.
— Искам да действате бързо — продължи Каз — и да заведете всички на доковете, но не преди десет камбани. Няма нужда да висите на кея и да привличате излишно внимание. Ще се срещнем на Трето пристанище, котвено място петнайсет. Корабът се казва „Верадер“. Пътува по курс до Равка няколко пъти годишно. — С тези думи Каз се изправи. — Опичайте си акъла и не вдигайте излишен шум. Ако Ван Ек усети какво сме намислили, всичко отива на вятъра.
— И се пазете — добави Иней. — Искам да празнуваме всички заедно, когато корабът напусне пристанището.