Йеспер искаше същото. Искаше всички да видят утрото след тази нощ живи и здрави.
— Шампанско ще има ли?
Нина облизваше пръстите си, довършила бисквитите.
— Аз ще съм там, значи ще е достатъчно пенливо.
Не им оставаше нищо друго, освен да приключат с опаковането на екипировката. Без многословни сбогувания.
Йеспер се приближи до Вилан, който прибираше разни неща в раницата си, и се престори, че търси нещо сред купчината карти и документи.
Поколеба се, накрая каза:
— Може да останеш с мен и баща ми. Ако искаш. В хотела. Ако ти трябва място да изчакаш събитията.
— Сериозно?
— Ми да — каза Йеспер и вдигна рамене. Жестът не му идваше отвътре. — Иней и Каз също трябва да дойдат, ако питаш мен. Не може да се пръснем из целия град и да чакаме справедливото възмездие.
— А след това? Когато баща ти си получи парите и изплати кредита към банката, ти ще се върнеш ли в Новий Зем?
— Би трябвало.
Вилан чакаше. Но Йеспер нямаше готов отговор, който да му предложи. Ако се върнеше във фермата, щеше да е на цяло море разстояние от изкушенията на Кетердам и Кацата. Но това не беше гаранция, че няма да се забърка в други неприятности. А и ще е богат, много богат. Дори след като изплатяха кредита, щяха да му останат повече от три милиона крюге. Вдигна отново рамене.
— Каз е по плановете.
— Да — кимна Вилан, но по лицето му се изписа разочарование.
— Ами ти? Сигурно вече си планирал бъдещето си в детайли?
— Не съм. Знам само, че ще измъкна майка ми от онова място и ще се опитам да й дам всички възможни удобства, да си създадем нов живот заедно. — После кимна към обявите на стената. — Ти наистина ли искаш това? Да бъдеш престъпник? Да живееш от един удар до следващия, от една битка до следващата, да рискуваш живота си всеки божи ден?
— Честно ли?
Той знаеше, че Вилан едва ли ще хареса отговора.
— Време е — подкани ги Каз от прага.
— Да, това искам — каза накрая Йеспер. Вилан преметна раницата на рамо и без да мисли, Йеспер посегна да оправи презрамката. И не дръпна ръка. — Но не само това.
— Тръгвайте — изстърга Каз.
„Ще му счупя тоя бастун в главата.“ Йеспер пусна презрамката.
— Никакви оплаквачки.
— Никакви погребения — тихо отвърна Вилан. После тръгна с бърза крачка към входа и двамата с Каз излязоха.
Беше ред на Нина и Иней. Нина се беше скрила в един от страничните проходи да съблече нелепата фйерданска носия и сега се появи в далеч по-практично облекло — панталон, дълга риза и палто отгоре, всичко по равкийската мода. Доста се бе позабавила с преобличането, сигурно защото беше дръпнала Матиас след себе си в прохода. А предвид разрошената коса и зачервените бузки…
— Обсъждали сте удара? — не се стърпя Йеспер.
— Уча Матиас как да се забавлява. Той е схватлив ученик впрочем. Много се старае.
— Нина… — предупредително изръмжа Матиас.
— Има проблеми с дисциплината обаче. Трябва да поработим допълнително след часовете, за да ги отстраним.
Иней тикна шишенце с кафеен екстракт в ръцете на Йеспер.
— Нали ще внимаваш, Йес? Бъди по-предпазлив, моля те.
— Умея да съм предпазлив толкоз, колкото Матиас умее да се забавлява.
— Много добре си се забавлявам аз — рече Матиас.
— Много добре, наистина — съгласи се Йеспер.
Искаше да им каже още неща, най-вече на Иней, но не пред другите. „А може би никога“ — призна си той неохотно. Дължеше на Иней извинение. От глупост ги беше изложил на риск, заради него им бяха спретнали онази засада на Пето пристанище, преди да отплават за работата в Ледения палат, и тази негова грешка едва не бе коствала живота на Привидението. На как се извинява човек за такова нещо, мамка му? „Прощавай, че заради мен те намушкаха и едва не умря. Кой иска гофрети?“
Преди да е казал каквото и да било, Иней го млясна по бузата, Нина посочи многозначително плакатите на стената, а той остана да чака в гробницата до девет камбани и половина в компанията на намусения Кювей и Матиас, който само крачеше напред-назад като животно в клетка.
Кювей се зае да подреди за пореден път тетрадките в раницата си.
Йеспер седна на масата.
— Сериозно ли ти трябват всичките?
— Да — каза Кювей. — Ти бил ли си в Равка?
„Горкото хлапе го е страх“ — помисли си Йеспер.
— Не, но ти ще си с Нина и Матиас.
Кювей хвърли поглед на Матиас и прошепна:
— Той е много суров.
Йеспер се разсмя.
— Е, не е най-приятната компания, но си има и добри качества.
— Чувам те, Фейхи — изръмжа Матиас.