— Браво. Не ми се искаше да викам.
— Изобщо ли не се тревожиш за другите? — попита Матиас.
— Тревожа се, естествено. Но всички отдавна не носим пеленки. Вече е късно да се тревожим. На крачка сме от забавната част — каза той и потупа револверите си. — Ще се развихрим, пич.
— Или ще умрем. И ти като мен знаеш, че Нина не е в най-добрата си форма.
— Не е и нужно за този удар. Идеята, уви, е изобщо да не влизаме в битка.
Матиас спря да крачи и се тръсна на един стол от другата страна на масата.
— Какво стана при къщата на езерото?
Йеспер заглади ъгълчето на една от картите.
— Не съм сигурен, но Нина май задуши онзи тип до смърт с облак прах.
— Не разбирам — каза Матиас. — Облак прах? Днес направи нещо подобно с парченца от кости. Не можеше да прави такива неща преди да вземе парем. Смята, че промяната е временна, закъснял ефект от дрогата, но… — Обърна се към Кювей. — Парем може ли да промени силата на Гриша? Да я преобразува някак? Да я унищожи?
Кювей дърпаше неспокойно закопчалката на раницата си.
— Предполагам, че е възможно. Тя оцеля след абстиненцията. Това се случва много рядко, а ние знаем съвсем малко и за дрогата, и за гришанската сила.
— Не сте разпорили достатъчно Гриша за да решите гатанката?
Думите сами излязоха от устата на Йеспер. Не би трябвало да ги изрича, не беше справедливо. Кювей и баща му също бяха Гриша и не биха могли да прекратят експериментите, които правителството им провеждаше.
— Сърдиш ми се? — попита Кювей.
Йеспер се усмихна.
— Аз рядко се сърдя, не ми е в природата.
— Да бе — изсумтя Матиас. — Сърдит и уплашен.
Йеспер претегли с поглед едрия фйерданец.
— Какво рече?
— Йеспер е много смел — обади се с негодувание Кювей.
— Благодаря, хлапе, време беше някой да го забележи. — Йеспер протегна крака и ги кръстоса при глезените. — Искаш да ми кажеш нещо ли, Матиас?
— Защо няма да отидеш в Равка?
— Баща ми…
— Баща ти ще мине и без нас тази нощ. А и щом си толкова загрижен за него, защо днес не отиде в хотела му?
— Не виждам защо това да те засяга, Матиас. Гледай си твоята работа.
— Знам какво е да се срамуваш от себе си и от постъпките си.
— Сериозно ли искаш да говорим за това, дрюскеле? Ловец на вещици, нали така се превежда? Аз не се срамувам. Предпазлив съм. Благодарение на хора като теб светът е опасно място за хора като мен. Винаги е било така и няма признаци нещата да се променят в скоро време.
Кювей се пресегна да го докосне по ръката. Умолителен жест, също като погледа в очите му.
— Разбери. Моля те. Онова, което направихме с татко… Опитвахме се да оправим нещата, да намерим начин гришаните да… — Сниши разтворената си длан, сякаш натискаше нещо.
— Да потиснат силата си? — предположи Матиас.
— Да. Точно. Да се крият по-лесно. Ако не използват силата си, Гриша се разболяват. Остаряват, уморяват се бързо, губят апетит. Шу така разпознават гришаните, които живеят в тайна.
— Аз не използвам силата си — каза Йеспер. — И въпреки това… — Вдигна ръка и започна да изброява на пръсти. — Първо, веднъж се хванах на бас и изядох цяло корито с гофрети, напоени в ябълков сироп, и пак не ми стигнаха. Второ, енергия никога не ми е липсвала. Трето, не съм боледувал и един ден в живота си.
— Сериозно? — каза Матиас. — Има много видове болести.
Йеспер отпусна ръце върху револверите си. Фйерданецът определено си търсеше белята тази вечер.
Кювей отвори раницата си и извади тенекиена кутийка с обикновена юрда, от онази, която се продаваше навсякъде в Кетердам.
— Юрдата е стимулант, маха умората. Баща ми смята… смяташе, че тя може да ни помогне. Ако се намери правилната формула, гришаните ще запазят здравето си дори да не използват своята сила.
— Обаче не се е получило точно така, нали? — каза Йеспер. Добре де, може и да беше мъничко сърдит.
— Тестовете не протекоха по план. После някой в лабораторията се е разприказвал. Правителството разбрало и решило да използва парем за друго нещо. — Поклати глава и посочи към раницата си. — Сега аз се опитвам да си спомня експериментите на татко.
— Затова ли постоянно дращиш в онези тетрадки?
— Водя си дневник.
— Трябва да е много интересен. Ден първи — вися в гробница. Ден втори — пак вися в гробница.
Матиас не му обърна внимание, вместо това попита Кювей:
— И има ли някакъв резултат?
Кювей се намръщи.
— Слаб. Така мисля. Ако имам истинска лаборатория и работя с други учени, може и повече да успея. Аз не съм като татко. Той беше фабрикатор. Аз съм огнетворец. Това не е силата ми.