Тома ми казва, че ще ми хареса, защото има име на котка. Неговата майка му подарява пътуването. Но съвсем не прилича на котка. През цялото време ме гледа втренчено и не казва нищо. Само се усмихва странно, сякаш иска да ми изяде главата. Дълго след това виждам отново това лице и тези очи.
Повече не се споменава за Феликс в този бележник, ала ето какво откриват в тетрадката. Кратко е:
Котаракът се върна. Пак ме гледа дълго и се усмихва като първия път. После ми каза да застана по друг начин и много ме заболя. Тома и той не бяха доволни, че плача толкова силно.
Алекс е на дванайсет. Феликс на двайсет и шест.
Гадното чувство продължава доста дълго.
— В този сноп хипотези — подхваща най-сетне Луи — ни остана, мисля, да изясним само още едно нещо.
— Да приключваме.
— Как Алекс е открила отново всички тези хора? Защото все пак фактите са отпреди почти двайсет години.
— Искате да кажете, според хипотезата.
— Точно така, извинете. Според хипотезата тези факти датират отпреди двайсет години. Алекс се е променила много, знаем, че е използвала различни имена, че се подготвя дълго и има стратегия. Старателно е организирала срещите си. Пред всеки е разигравала правдоподобна роля. Момиче, пълничко и размъкнато, за Паскал Трарийо, класическа жена за Феликс Маниер… Но, въпрос, как е открила отново всички тези хора?
Тома поглежда към Камий, след това към Луи, после пак към Камий, като че не знае на кой бог да се моли.
— Не ми казвайте… — И ужасен: — Не ми казвайте, че нямате хипотеза!
Камий се е обърнал. В този занаят човек наистина плаща със собствената си личност.
— А, напротив — отвръща Луи скромно, — имаме хипотеза.
— Ооо… Кажете ми всичко.
— По същия начин, както предположихме, че сте предоставили на господин Трарийо самоличността и адреса на сестра си, предполагаме и че сте помогнали на сестра си да открие всички тези хора.
— Но преди Алекс да пречука всички тези хора… Ако предположим, че ги познавам — той размахва показалец: внимание… — как бих могъл да знам къде са те след двайсет години?
— Първо, някои от тях не са се местили изобщо. Пък и мисля, че е било достатъчно да й дадете имената и старите адреси, а след това тя е провела собствено разследване.
Тома прави лек жест, сякаш аплодира възхитено, ала внезапно спира:
— И защо бих сторил това?
57
Госпожа Прево ясно показва, че не се бои от изпитания. Произхожда от народа, никога не се е валяла в злато, сама си е отгледала двете деца, няма на кого едно „благодаря“ да каже и прочее, всички тези максими се излъчват от начина, по който седи изправена на стола. Решена да не се остави да й разправят небивалици.
Понеделник, четири следобед.
Викат сина й в пет.
Камий е координирал призовките така, че двамата да не се срещат и да не разговарят помежду си.
Първия път, в деня на разпознаването в моргата, тя беше поканена. Сега е призована, различно е, но нищо не се променя, тази жена е построила живота си като цитадела; смята, че е непревземаема. Онова, което пази е вътре. И има тежка работа. Не отиде да разпознае дъщеря си в моргата, каза на Камий, че това й идва в повече. Като я гледа днес как се мъдри пред него, той започва да се съмнява, че е способна да прояви подобна слабост. Ала въпреки надутия й вид, неотстъпчивия поглед, опърничавото мълчание и всичките й маниери на непреклонна жена, канцеларията на полицията я стряска, както и миниатюрното ченге, седнало до нея, с висящи на двайсет сантиметра над пода крака, което се е втренчило в лицето й и пита:
— Какво точно знаете за отношенията между Тома и Алекс?
Изненадано изражение, какво толкова има да се знае „точно“ за отношенията между брат и сестра? Ама пък мигва малко бързо. Камий изчаква, но това е мач с равен резултат.
Той знае и тя знае, че той знае. Мъчително е. И на него му се изчерпва търпението.
— На колко години точно синът ви започна да изнасилва Алекс?
Тя надава пискливи викове. Че как…
— Госпожо Прево — казва Камий с усмивка, — не ме вземайте за глупак. Дори ще ви посъветвам да ми помогнете много активно, в противен случай ще тикна сина ви в затвора за остатъка от дните му.