Заплахата за сина й проработва. На нея могат да й сторят каквото пожелаят, само сина й да не пипат. И все пак се е окопала здраво.
— Тома много обичаше сестра си, никога не би докоснал и един косъм…
— Не говоря за космите й.
Госпожа Прево е непромокаема за хумора на Камий. Тя прави отрицателен знак с глава и е трудно да се разбере дали това означава, че не знае или че не желае да каже.
— Ако сте били в течение и сте го оставили да го върши, сте съучастник в изнасилване с утежняващи вината обстоятелства.
— Тома никога не е докосвал сестра си!
— Какво знаете по въпроса?
— Познавам сина си.
Май ще се въртят в кръг. Няма решение. Няма жалба, няма свидетел, няма престъпление, няма жертва, няма палач. Камий въздъхва и кимва утвърдително.
„Тома идва в стаята ми. Почти всяка вечер. Мама знае.“
— Познавахте ли добре и дъщеря си?
— Доколкото една майка може да познава дъщеря си.
— Многообещаващо.
— Какво?
— Не, нищо.
Камий изважда тънка папка.
— Докладът от аутопсията. Щом познавате добре дъщеря си, знаете какво има вътре, предполагам.
Слага си очилата. Значение: грохнал съм, но продължавам.
— Твърде много специализирани термини, ще превеждам.
Госпожа Прево не помръдва и мигла от самото начало, като вкаменена. Вдървена чак до костите, с изопнати мускули, сякаш целият й организъм се съпротивлява.
— Дъщеря ви е била в гадно състояние, а?
Тя гледа втренчено стената отсреща. Стаила е дъх.
— Съдебният лекар — продължава той, прелиствайки доклада — отбелязва, че гениталиите на дъщеря ви са били изгорени с киселина. Бих казал, сярна. За по-кратко, онова, което наричат витриол… Изгарянията са били много дълбоки. Изцяло са унищожили клитора — това, изглежда, е някаква форма на обрязване, — киселината е разтопила големите и малките устни, засегната е сериозно вагината… Вероятно вътре е било изсипано достатъчно количество киселина, за да унищожи всичко. Лигавицата е била почти разградена, плътта буквално се е стопила, превръщайки детеродния апарат в някаква магма.
Камий вдига очи към нея и я гледа неподвижно.
— Това е думата, която съдебният лекар употребява. „Магма от плът.“ Било е отдавна, Алекс трябва да е била съвсем млада. Говори ли ви нещо?
Госпожа Прево гледа Камий, много е бледа, поклаща отрицателно глава, като автомат е.
— Дъщеря ви никога ли не ви е споменавала за това?
— Никога!
Думата изкънтява рязко като плющене на семейната хоругва под силен порив на вятъра.
— Ясно. Дъщеря ви не е искала да ви отегчава с дребните си историйки. Сигурно й се е случило един хубав ден, някой й е изсипал половин литър сярна киселина във вагината, а след това тя се е прибрала вкъщи, все едно нищо не е било. Каква образцова сдържаност!
— Не знам.
Нищо не се е променило, нито лицето, нито позата, но гласът е нисък.
— Съдебният лекар е посочил нещо крайно любопитно — продължава Камий. — Зоната на гениталиите е била засегната дълбоко, заличени нервни окончания, необратими деформации на естествените пътища, увредени, разградени тъкани, лишаващи веднъж завинаги дъщеря ви от нормално полово сношение. Дори не говоря за други надежди, които може да е имала. Да, твърде любопитно нещо…
Камий спира, оставя доклада, сваля очилата и ги слага пред себе си, скръства ръце и се втренчва в майката на Алекс.
— И то е, че пикочните пътища са били в известен смисъл „преправени“, защото е съществувала смъртоносна опасност. За няколко часа е щяла да настъпи сигурна смърт. Нашият експерт споменава за елементарна, почти дивашка техника — тръбичка, забита дълбоко в месото, за да предпази пикочния канал. — Мълчание. — Според него резултатът е истинско чудо. И касапница. В доклада не го казва по този начин, но това е смисълът.
Госпожа Прево преглъща слюнката си, ала гърлото й е пресъхнало, Камий мисли, че може да се задави, да се закашля, обаче не, нищо.
— Разберете, той е лекар. А аз съм полицай. Той констатира. Аз се опитвам да тълкувам. И хипотезата ми е, че са причинили това на Алекс по спешност. За да се избегне отиването в болница, понеже е щяло да се наложи да се дават обяснения, да се посочи името на извършителя (използвам мъжки род, не ми се сърдете), тъй като мащабът на пораженията показва, че деянието няма как да е неволно, че то е умишлено. Алекс не е искала да раздухва историята, горкото момиче, не е в неин стил, познавали сте я колко е сдържана…