Тома Васьор е уморен. Става тежко, като след цяла нощ игра на карти, слага ръце на хълбоците, изпъчва гърди, пуска мъчителна въздишка на облекчение и повдига скованите си крака. Полицаите остават седнали.
Арман свежда глава над досието, за да прикрие смущението си.
Луи внимателно разчиства бюрото с ръба на дланта. Камий също е станал, отишъл е до вратата, после — полукръг, и с уморен вид:
— Полусестра ви, Алекс, ви е шантажирала. Да започнем отново с това, ако искате.
— Не, съжалявам — казва Васьор с прозявка.
Лицето му изразява съжаление, би искал да им достави удоволствие, да им направи услуга, нали виждат, но не е възможно. Пуска си ръкавите на ризата.
— Вече наистина е време да се прибирам.
— Трябва само да се обадите по телефона…
Жест с ръка, сякаш отказва последна почерпка.
— Наистина…
— Има две възможности, господин Васьор. Сядате и отговаряте на последните ни въпроси, за един-два часа…
Васьор слага разтворени длани на масата:
— Или?…
Сега гледа от долу нагоре, както във филмите, когато героят се кани да извади оръжие, ала в случая издрънчава на кухо.
— Или ви задържам поне за двайсет и четири часа. Дори можем да удължим до четирийсет и осем, съдия-следователят обожава жертвите и не ще съзре нищо нередно, ако ви задържим малко по-дълго.
Васьор се облещва.
— Но… да ме задържите… с какъв мотив?
— Няма значение. Изнасилване с утежняващи вината обстоятелства, изтезание, сводничество, убийство, варварско отношение, не ми пука, каквото щете. Ако имате някакви предпочитания…
— Ама вие нямате никакво доказателство! За нищо!
Направо изригва, проявил е търпение, огромно търпение, ала вече край, ченгетата злоупотребяват с положението си.
— Писна ми от вас. А сега се омитам.
От този момент нещата рязко набират скорост.
Тома Васьор се изправи като пружина, промърмори нещо, което никой не разбра, взе си сакото и преди който и да било да успее да помръдне, вече беше на вратата и я бе отворил, с единия крак навън. Двамата униформени полицаи на пост в коридора веднага се намесиха, Васьор спря и се обърна.
Камий заключи:
— Струва ми се, че действително е най-добре да ви задържа. Да речем, за убийство. Устройва ли ви?
— Нямате нищо срещу мен. Просто сте решили да ми правите въртели, така ли?
Затвори очи, отново пое бремето и се върна в кабинета с провлачена стъпка. Уморен от борбата.
— Имате право да се обадите по телефона на някой близък — каза Камий. — И да се видите с лекар.
— Не, аз искам да се видя с адвокат.
59
Съдия-следователят е информиран от Льо Ген за задържането, а Арман се заема с формалностите. Битката с времето продължава, арестът е ограничен до двайсет и четири часа.
Васьор не се противопоставя на нищо, само и само да свършват, ще трябва да обяснява на жена си, ще хвърли всичко за сметка на тия тъпанари, ще си махне връзките на обувките, колана, ще приеме вземане на отпечатъци, на ДНК проба, каквото поискат, важното за него е да става бързо, не казва нищо, докато чака адвокатът да дойде, ще отговаря на административни въпроси, за останалото ще мълчи.
И се обажда на жена си. Работа. Нищо сериозно, но не мога да се прибера веднага. Не се безпокой. Задържаха ме. В настоящия контекст думата му се струва нелепа, опитва се да се измъкне, ала не е подготвен, няма навика да се оправдава. И тъй като не притежава аргументи, възприема властен тон, от сорта: спри да ми досаждаш с въпросите си. От другата страна — бяло петно, неразбиране. Нали ти казах, не мога! Ами просто иди сама! Започва да крещи, това е по-силно от него. Камий се пита дали удря жена си. Ще се върна утре. Не казва кога. Хайде, трябва да вървя. Да, аз също. Да, ще звънна пак.
Осем и петнайсет вечерта е. Адвокатът пристига в единайсет. Той е млад мъж с бърза и решителна крачка, когото още никой не е виждал, но който си разбира от работата. Разполага с трийсет минути, за да информира клиента си, да му обясни как да се държи, да го посъветва да бъде предпазлив, предпазливостта преди всичко, и да му пожелае успех, защото за трийсет минути, без право на достъп до досието, не може да се направи кой знае какво.
Камий решава да се прибере, да вземе душ, да се преоблече. Таксито го оставя пред блока няколко минути по-късно. Качва се с асансьора, сигурно е наистина уморен, щом се отказва от стълбите.