Пакетът го очаква пред вратата, плик от кафява хартия, завързан с връвчица. Той веднага разбира, грабва го и влиза. Дудуш получава само една бегла милувка.
Става му някак особено, това е автопортретът на Мод Верховен.
Осемнайсет хиляди евро.
Очевидно е Луи, отсъствал в неделя сутринта и пристигнал към два следобед. За него картина за осемнайсет хиляди евро не е кой знае какво. И все пак на мига кара Камий да се чувства неудобно. В такава ситуация не знаете какво дължите на другия, какво очаква той негласно, какво трябва да сторите. Да приемете, да откажете, да кажете нещо ли или какво? Подаръкът винаги предполага някаква отплата, под каквато и да е форма.
Какво ли очаква Луи срещу този дар? Докато се съблича и отива под душа, Камий против волята си се връща на своите размишления за резултата от търга. Дарителството за хуманитарни дела е ужасен жест, жест, който казва на майка му: вече нищо не искам от теб.
Малко е възрастен, за да е още на тоя етап, ала човек никога не приключва с родителите си, докато е жив, погледнете Алекс.
Суши се и застава твърдо зад решението си. Това ще бъде успокоение, раздялата с тези пари не означава незачитане.
Просто начин да разчисти.
Дали наистина ще го направя, дали ще дам всичко?
Но пък ще запази автопортрета; привършвайки с обличането, го гледа, сложил го е на канапето пред себе си, доволен е, че е тук. Великолепно платно. Не е сърдит на майка си, ето това доказва желанието му да го задържи. За пръв път той, на когото през цялата му младост всички повтаряха, че прилича на баща си, открива някаква прилика с майка си в тази картина. Става му добре. Има надежда да изчисти живота си. Не знае накъде води това.
Преди да излезе, се сеща за Дудуш и й отваря една кутия.
В сградата на Криминалната полиция Камий се разминава с адвоката, който тъкмо е приключил, Арман е звъннал със звънеца за край на срещата. Връщат се при Тома Васьор в кабинета, Арман се е възползвал да проветри, сега е дори хладно.
Луи също влиза, Камий се обръща към него с малък съучастнически жест, Луи го пита с поглед, Камий прави знак: ще поговорим по-късно.
Тома Васьор е доста скован, брадата му сякаш е започнала да расте по-бързо, като в една реклама за изкуствени торове, но е запазил грам усмивка нейде на лицето. Искате да ме омаломощите, само че не разполагате с нищо и няма и да разполагате. Готов съм за война на изтощение, наистина ме вземате за тъпак. Адвокатът го е посъветвал да чака и да не поема инициатива, това е добрата тактика — да претегля отговорите си и да не бърза. Битка с времето наопаки, идеята е работата да се проточва цял един ден. Вероятно не два. Адвокатът казва, че за да удължат задържането, ще се наложи да подадат нещо ново на съдията, а те не ще имат нищо, нищо. Камий чете всичко това в начина, по който той отваря и затваря уста, пъчи гърди и прави дихателни упражнения.
Казват, че първите минути на една среща съдържат умален модел на по-нататъшното отношение; Камий си припомня, че в момента, в който го зърна, изпита неприязън към Васьор. До голяма степен подходът му към този случай дойде именно оттам. И съдия Видар го знае.
Камий и съдията не са чак толкова различни всъщност. Потискащо е да установява такива неща.
Льо Ген потвърди, че съдия-следователят одобрява стратегията му. Ти да видиш! В този миг всякакви емоции разтърсват Камий. На свой ред и съдията се присъединява към заверата. Заставайки така решително на негова страна, той го принуждава да преразгледа изпълненията си. Дразнещо е човек да получава подобни уроци.
Арман обявява деня и часа, имената и чиновете на присъстващите лица, като разказвач в гръцка трагедия.
Започва Камий:
— И преди всичко престанете да ни скачате по нервите с вашите „хипотези“.
Смяна на стила. Камий събира мислите си в движение и поглежда часовника.
— И така, Алекс ви е шантажирала.
Изрича го с напрегнат глас, сякаш зает с нещо друго.
— Обяснете ми това — отвръща Васьор.
Един прилежен Тома Васьор, готов за битка.
Камий, хванат неподготвен, се обръща към Арман, Арман се втурва, рови в папката, това пак отнема сума ти време, човек има чувството, че разни залепени бележки и всякакви хвърчащи листчета ще се разлетят, и си задава въпроса дали Републиката е гласувала доверие на точните хора. Но намира. Арман винаги намира.