— Разбирам вашата позиция, господа, само че вижте, нещата се промениха…
— Целият съм слух — отсича Камий.
— Извинете, че ви го казвам по този начин, но вече сме извън полето на виновника. Днес сме в полето на жертвата.
Гледа поред двете ченгета и накрая величествено заключава:
— Много е похвално да се преследват виновниците, дори е един вид дълг. Но нас ни интересуват преди всичко жертвите. Тук сме заради тях.
Камий понечва да отвърне, ала не успява, съдията е отворил вратата на колата, излиза и се обръща. Държи мобилния в ръка, навежда се и през спуснатия прозорец поглежда Льо Ген в очите.
— Ще викна отряда за бързо реагиране. Незабавно.
Камий на Льо Ген:
— Този е пълен малоумник!
Съдия-следователят не е достатъчно далеч от колата, но се прави, че нищо не е чул. Генът си е ген.
Льо Ген вдига очи към небето и също грабва телефона. Трябват му подкрепления, за да обхванат широк периметър, в случай че Трарийо се върне тъкмо в момента на нападението.
За по-малко от час всички са готови.
Един и половина през нощта е.
По спешност са донесли шперцове, за да бъдат отворени всички изходи. Камий не познава началника на отряда за бързо реагиране Норберт. Заради фамилията никой така и не е научил първото му име; бръсната глава, котешка походка, Камий има чувството, че го е срещал поне сто пъти.
След проучване на картите и сателитните снимки отрядът е разположен на четири места — една групичка за покривите, една за главния вход и две откъм прозорците. Криминалната полиция поема обсадата на района. Камий изпраща три екипа в коли без отличителни знаци на всеки от подстъпите. Четвърти екип дискретно стои в засада при изхода на канализацията, който е единственият спасителен, ако мъжът реши да избяга оттам.
На Камий някак си тази операция му убягва.
Норберт пък е предпазлив. Между един дивизионен комисар, един колега и един съдия-следовател твърдо се придържа към своята специалност. На въпроса: „Можете ли да претърсите това място и да освободите затворената тук жена“ (рече съдията), той прегледа картите, обиколи сградата и за по-малко от осем минути отвърна, че биха могли. Сгодният случай и неотложността са друг въпрос, по който не е компетентен да се произнесе. То се усеща по мълчанието му. Камий му се възхищава.
Разбира се, мъчително е да стоят и да чакат завръщането на Трарийо, когато знаят, че вътре има затворена жена в условия, които никой не смее да си представи, но според него така все пак е по-добре.
Норберт отстъпва крачка назад, съдията пристъпва напред.
— Какво ни коства да изчакаме? — пита Камий.
— Време — отвръща съдията.
— А какво ни коства да бъдем предпазливи?
— Вероятно един живот.
Дори Льо Ген се колебае дали да се намеси. Внезапно Камий се оказва сам. Ще атакуват.
Нахлуването на отряда е предвидено за след десет минути, всички тичешком заемат местата си, последни уточнения.
Камий дръпва настрани полицая, който се бе изкатерил на стената:
— Кажи ми отново, как беше вътре?
Полицаят не знае какво точно да отговори.
— Искам да кажа — Камий леко се изнервя, — какво видя вътре?
— Ми нищо, разни строителни работи, един контейнер, преносима барака, машини за събаряне. Всъщност една машина…
Тази история с машината кара Камий да се замисли.
Норберт и екипите му са разставени и изпращат сигнал.
Льо Ген ги следва. Камий е решен да остане при входа.
Отбелязва точния час, в който Норберт подава сигнала за акцията: 1:57 ч. Над спящата сграда проблясват светлини, чува се тропот от тичане.
Камий премисля. Строителни машини, „разни строителни работи“…
— Тук има движение — казва той на Луи.
Луи се смръщва и се опитва да си изясни ситуацията.
— Работници, техници, знам ли, карат се машини за предстоящия строеж, може би се правят и работни съвещания. Следователно…
— … тя не е тук.
Камий няма време да отвърне, защото тъкмо в този миг бялата камионетка на Трарийо се показва на края на улицата.
Оттук насетне нещата ще се развият твърде бързо.
Камий ще се качи стремглаво в шофираната от Луи кола и ще се обади на четирите екипа, които са завардили района. Ловът започва. Камий жонглира с радиостанцията, информира за маршрута на камионетката, която се измъква към предградието. Не е бърза, много пуши, твърде стар, издухан модел, колкото и чевръсто да му се ще да кара, Трарийо не ще може да вдигне повече от седемдесет километра в час. Да не говорим, че на волана не седи пилот изтребител. Той се колебае, губи ценни секунди, описвайки абсурдни траектории, и това позволява на Камий да затегне примката. От своя страна Луи не изпитва никакво затруднение да се лепне за него.