Нощта се е спуснала напълно и времето е наистина меко. Един автобус пристига. Алекс ускорява крачка, шофьорът я забелязва в огледалото за обратно виждане, изчаква я, тя бърза, но в мига на качването, не, променя решението си, ще повърви малко и ще хване следващия, прави знак на шофьора, който й отвръща с лек жест на съжаление, сякаш казва, че предопределението е важно нещо. И все пак отваря вратата.
— Зад мен няма друг автобус, това е последният за тази вечер…
Алекс се усмихва и му благодари с махване с ръка. Здраве да е, ще стигне пеша. Ще тръгне по „Фалгиер“ и по продължението, улица „Лабруст“.
От три месеца живее в този квартал, недалеч от Порт дьо Ванв. Често се мести. Преди беше до Порт дьо Клинянкур, а още по-преди на улица „Комерс“. Има хора, които ненавиждат подобни промени, а пък тя чувства необходимост да се мести. Обожава дори. Сигурно е като с перуките — усещане, че сменя живота си. Това е лайтмотивът. Един ден ще смени живота си. На няколко метра пред нея бяла камионетка се качва с двете гуми на тротоара, за да паркира. Алекс се прилепя до сградата, за да мине, усеща присъствие, мъж е, няма време да се обърне и получава такъв юмрук между раменете, че й секва дъхът. Губи равновесие, залита напред, челото й глухо се хласва в каросерията и тя изпуска всичко, което държи, за да се вкопчи в нещо, не намира нищо, той я хваща за косите, но не знае, че това е перука, и тя му остава в ръцете. Изръмжава ругатня, която Алекс не разбира, и вбесен сграбчва сноп истинска коса с едната си ръка, докато с другата забива в корема й юмрук, с който би могъл да убие вол. Алекс не успява да изпищи от болка, превива се о две и повръща. А мъжът е действително силен, защото я обръща към себе си като лист хартия. Обвива кръста й с ръка, стисва я здраво и натиква топка плат дълбоко в устата й, чак до гърлото. Той е, мъжът от улицата, от метрото, мъжът от магазинчето, той е. За част от секундата се поглеждат в очите. Опитва се да го рита, но сега държи ръцете й като в менгеме и тя не може нищо да направи, за да се опълчи на тази сила, той я тегли надолу, коленете й поддават и пада на пода на фургона. Тогава й отправя як ритник в бъбреците, Алекс се изстрелва във фургона, а бузата й се остъргва о пода. Той се качва, обръща я грубо, забива коляно в корема й и я трясва с юмрук в лицето. Толкова силно удря… Иска наистина да я нарани, наистина иска да я убие, ето какво минава през ума на Алекс в мига на удара, главата й се блъсва в пода и отскача, ужасен шок, там отзад, тилът, това е, казва си Алекс, тилът. Освен тази дума всичко, което успява да помисли, е: не искам да умирам, не така, не сега. Цялата е сгърчена, с уста, пълна с повръщано, в поза на зародиш, главата й готова да избухне, усеща, че свирепо дърпа ръцете й на гърба и ги връзва, както и глезените. Не искам да умра сега, повтаря си Алекс. Вратата на фургона се затваря със сила, моторът пали, колата се отлепя рязко от тротоара, не искам да умра сега.
Алекс е зашеметена, но осъзнава какво й се случва. Плаче и се дави в сълзите си. Защо аз? Защо мен?
Не искам да умра. Не сега.
2
Дивизионен комисар Льо Ген не му остави избор по телефона:
— Не ми дреме за твоите настроения, Камий, писна ми! Нямам нито един човек, разбра ли, нито един! Пращам ти кола и заминавай!
Млъкна за миг и за капак добави:
— И спри да ми скачаш по нервите!
После затвори. Такъв му е стилът. Импулсивен. Обикновено Камий не обръща внимание. По принцип умее да преговаря с него.
Само че този път става дума за отвличане.
А Камий не желае това, винаги е казвал, че има две-три неща, по които няма да работи, и най-вече отвличанията. След смъртта на Ирен. Жена му. Паднала на улицата бременна в осмия месец. Наложило се да я заведат до клиниката, а след това била отвлечена. Така и не я видяха повече жива. Камий беше смазан. Не е възможно да се опише колко бе зашеметен. Сякаш гръм го удари. По цели дни седеше като парализиран. Когато започна да бълнува, го вкараха в болница. Запрехвърляха го по клиники и почивни домове. Същинско чудо е, че все още е жив. Никой не очакваше подобно нещо. През месеците, в които отсъства от отдела, всички се питаха дали някой ден въобще ще успее да се съвземе. И когато най-сетне се върна, беше странно, защото изглеждаше същия като преди смъртта на Ирен, само малко поостарял. Оттогава приема единствено второстепенни случаи. Занимава се с престъпления от страст, сбивания между професионалисти, убийства по съседски. Случаи, в които мъртъвците са зад вас, а не пред вас. Без отвличания. Камий иска мъртъвците да са наистина мъртви, окончателно и безвъзвратно.