Трарийо не се е появявал отдавна, може би ден, два или повече. Сега се точи поредният ден, поне да знаеше часа, деня… Намира за изненадващо, че не идва и пропуска три-четири срещи поред. Тревожи се, че водата й ще свърши. Грижливо я пести и, за щастие, вчера не пи много, та й остава почти половин бутилка, ала разчиташе на него да поднови запасите й. Плъховете също не са така превъзбудени, когато имат гранули, иначе се изнервят и проявяват нетърпение.
Парадоксално, но Алекс изпада в паника, че Трарийо я е изоставил. Оставил я е в клетката да умре от глад и жажда под пронизващите погледи на плъховете, които скоро ще се осмелят да дойдат по-близо. По-едрите вече я оглеждат някак обезпокоително и тя им приписва определени намерения. Откак първият се появи, не минават и двайсет минути, без някой да дотърчи до капака на клетката и да се покатери по въжето, за да провери дали не са останали гранули.
Люлеят се в кошницата, втренчени заплашително в нея.
16
Седем сутринта.
Дивизионният дръпва Камий настрани:
— Този път няма да се изсилваш, ясно?
Камий не обещава нищо.
— Многообещаващо… — заключава Льо Ген.
И наистина. При появата на съдия-следователя Видар Камий не успява да се въздържи, отваря вратата, посочва закачените на стената снимки на момичето и заявява:
— Господин съдия, вие, който толкова обичате жертвите, сега ще ви се напълни душата. Тази е действително страхотна.
Снимките са увеличени и увесени сякаш от воайор садист. Снимки, от които наистина ти призлява. Тук — почти налудничавият поглед на младата жена, спиращ в хоризонталната линия, образувана от две раздалечени дъски, там цялото й тяло, свито на кълбо, сковано, като че прекършено, с приведена и притисната от капака глава, тук пък ръцете й в едър план, а ноктите кървят, явно от много драскане по дървото. След това отново ръцете, бутилката вода, с която разполага, е твърде обемиста, за да мине между дъските, представяме си как пленницата пие от длан с настървението на корабокрушенец, несъмнено е постоянно в тази клетка, защото там върши всичките си нужди, цялата е омазана. И е мръсна, изпонатъртена, вижда се, че е била удряна, бита, вероятно и изнасилена. Картината е още по-страховита, понеже тя е още жива. Човек не смее да си помисли какво я чака.
Но въпреки предизвикателното държание на Камий съдия-следователят Видар остава спокоен пред това зрелище и оглежда снимките една по една.
Всички мълчат. „Всички“ значи Арман, Луи и шестимата следователи, които е довел Льо Ген. Да отделиш хора така, на юруш, не е дребна работа.
Съдия-следователят крачи покрай снимките със сериозно изражение.
Сякаш държавен секретар открива изложба.
Младо копеле с идеи на мръсно копеле, мисли си Камий, ама пък не е страхливец, защото се обръща към него.
— Комисар Верховен, вие оспорвате моето решение да претърсим дома на Трарийо, а аз оспорвам начина, по който вие водите това разследване от самото начало. — И докато Камий отваря уста, онзи продължава, като вдига високо ръка с дланта напред: — Имаме разногласия, предлагам обаче да отложим тяхното решаване за по-късно. Струва ми се, че най-спешното, каквото и да си мислите вие, е да намерим бързо… тази жертва.
Мръсно копеле, но безспорно ловко. Льо Ген изчаква две-три секунди да изтекат в тишина, след това покашля. Ала съдия-следователят обсебва отново думата и се обръща към екипа:
— Ще ми позволите, господин дивизионен комисар, да поздравя вашите хора, че откриха Трарийо толкова скоро при толкова оскъдна информация. Забележително!
Е, тук се поувлече.