— Това нейният почерк ли е?
— Не, моят.
— И аз така си помислих…
Диктува адреса и остава на линия. Пред него над бюфета виси гоблен в рамка, изобразяващ елен сред ябълковозелени храсти.
— Еленът ви изглежда много тъп…
— Дъщеря ми го направи — осмелява се да отвърне Генод.
— Наистина сте вредно семейство.
Госпожа Генод изстъргва дъното на паметта си. Ема работела в банка, но коя — няма представа, чужда банка май. Камий я разпитва, ала вече знае всички отговори, леля Генод е получавала твърде висок наем, за да не задава въпроси, това е негласният договор, щом човек наема стая на черно.
Адресът е фалшив, той затваря.
Луи пристига с двама криминалисти. Краката на собственичката се подкосяват и не успява да ги придружи, когато отиват горе. Още не е намерила наемател. Вече знаят какво ще открият в апартамента на Ема: отпечатъци от Леа, ДНК на Лора и следи от Натали.
Камий подхвърля:
— Забравих да ви кажа, че ще ви държат отговорна и за съучастие в убийства. В няколко убийства…
Макар и седнала, Габриел Генод търси опора, вкопчвайки се в ръба на масата. Плувнала е в пот и е направо в транс.
— Сетих се! — внезапно изврещява. — Познавам преносвача!
Камий веднага се връща.
Кашони, разглобени мебели, нямаше кой знае какво, коментира тя със свити устни. Той разбира, че за госпожа Генод човек, който не притежава нищо, не струва нищо или почти. Тозчас се обаждат на преносвача, секретарката не е особено любезна: по телефона, не, наистина, не може да даде подобни сведения, не знае с кого си има работа.
— Окей — казва Камий, — ще дойда да взема сведенията лично! Но ви предупреждавам, ако дойда, ще затворя фирмата за една година и ще ви друсна данъчна ревизия от влизането ви в детските ясли та досега, вас ще ви тикна в затвора за възпрепятстване на правосъдието, а ако имате деца, заминават право при социалните!
Макар че блъфира отвъд разумните граници, това действа, секретарката се размърдва и дава адреса на склада за мебели, където момичето е оставило нещата си, а името й е Ема Сзекели.
Камий я кара да го произнесе буква по буква.
— В началото с и з, така ли? И никакъв достъп до тази клетка, чувате ли ме? За никого! Ясен ли съм?
Мястото е на десет минути оттук. Той затваря и отново изкрещява:
— Екип! Моментално!
И се втурва към стълбите.
41
От предпазливост Алекс слиза на паркинга по стълбището. Клиото й пали на мига. Въздухът в колата е свеж. Преди да тръгне, се поглежда за миг в огледалото за обратно виждане. Доста е уморена, прокарва пръст под всяко око и си отправя усмивка, която се превръща в гримаса. Изплезва се на себе си и потегля.
Ала нещата не са съвсем приключили. Алекс си слага баджа. Горе на рампата червено-бялата бариера се отваря и тя заковава рязко. Униформен полицай стои отпред разкрачен и с вдигната високо ръка, а с другата сочи към нея с протегнат показалец и й нарежда да спре, после веднага се обръща с ръце, изпънати хоризонтално встрани, за да подчертае забраната, и Алекс вижда как се изнизва цял кортеж коли без отличителни знаци с виещи сирени.
Във втората една плешива глава едва се подава отзад на нивото на страничното стъкло. Прилича на президентския кортеж. След което полицаят й прави знак да мине.
Тя веднага завива вдясно. Потегля малко рязко и в багажника двете кашончета с надпис „Лично“ падат, но Алекс е спокойна, флаконите с киселината винаги са старателно закрепени. Няма никакъв риск.
42
Почти двайсет и два часът. Пълен провал. Камий възвърна спокойствието си, ала с много усилия. Най-вече не бива да мисли за злорадото лице на пазача от склада за мебели, малоумник с болнав тен и дебели мръсни очила, все едно са от свински черва.
Колкото до диалога: момичето ли, какво момиче, колата ли, каква кола, кашоните ли, какви кашони. Отварят клетката, в която са складирани нещата й, и сякаш ги бодва в сърцето. Всичко е тук, десет облепени с тиксо кашона, нейните лични вещи. Нахвърлят се върху тях, Камий би искал да ги отвори веднага. Ала си има процедура, опис, ще стане по-бързо, ако се обадят на съдия-следователя, отнасят всичко, кашоните, разглобените мебели, в крайна сметка не е кой знае какво, но разчитат да открият нещо лично, да изяснят самоличността й. Разследването е в повратна точка.