Алекс само си събира нещата и е готова да потегли. Последен поглед към Боби, тръгнал да благодари на Господ за всичките Му добрини. Ама че гледка. Проснат мъж с отвертка, забита в окото чак до дръжката, все едно е паднал на земята циклоп. Прекъсването на вратната вена е източило половината му кръв за няколко минути, той е блед като платно, поне горната част на лицето, защото долната е някаква каша, няма друга дума. Цялото легло е просмукано с алена кръв. Когато се съсири, ще бъде чудно зрелище.
Невъзможно е да убиеш човек по този начин и да не се нацапаш. Вратната вена здравата пръска. Алекс рови из раницата и си сменя тениската. С останалата част от шишето с минерална вода бързо си измива ръцете до лактите и ги изтрива в старата тениска, която зарязва на седалката.
След което с раница на гърба минава по моста и отива от другата страна на бензиностанцията, откъм магистралата, водеща към Париж.
Избира една бърза кола, понеже не иска да се влачи. С регистрационен номер от О дьо Сен. Не познава марките, но предполага, че е бърза. Шофьорката е млада жена, трийсетгодишна, елегантна, слаба, тъмнокоса, която силно мирише на пари, дори угнетяващо. Тя веднага казва „да“, грейнала в усмивка. Като по вода.
Алекс хвърля раницата си на задната седалка и сяда.
Младата жена е вече на волана:
— Тръгваме ли?
Алекс се усмихва и подава ръка:
— Аз съм Алекс.
45
Алекс само си взема колата и отива на летище „Роаси — Шарл дьо Гол“. Дълго гледа таблото с излитащите полети: Южна Америка не й е по джоба, Щатите са полицейска държава, значи, Европа, а в Европа какво остава за нея: Швейцария. От всички дестинации тази е най-добрата. Международна атмосфера, оживено място, анонимност, ще може спокойно да се организира. Там се крият военнопрестъпници и се перат пари от наркотрафик, много гостоприемна за убийците страна. Алекс си купува билет за Цюрих, заминаване на следващия ден в осем и четирийсет, и се възползва от идването на летището, за да слезе до магазините и да си купи един хубав куфар. Всъщност никога не се е осмелявала да си подарява наистина луксозни неща. Това е за пръв път и надали ще има по-удобен случай. Отказва се от куфар и се спира на елегантна пътническа чанта от растително дъбена естествена кожа с красив релефен монограм. Цяло състояние. Тя е запленена. Грабва също бутилка „Баумор“ от безмитния магазин. Плаща всичко с карта. Прави си сметка наум и се успокоява: на косъм е, но минава.
След това избира северното предградие Вилпинт — безконечна индустриална зона, осеяна с индустриални паркинги, където са разположени куп индустриални хотели. С изключение на някои пустини, на земята няма по-анонимно, нито по-самотно място. Хотел „Волюбилис“, безлична верига, която предлага „Удобство и уют“. Удобството е паркинг със сто места, уютът са сто еднакви стаи, които се плащат предварително, доверието не влиза в договора. Алекс отново плаща с карта. Колко време е до „Роаси“ — и мъжът на рецепцията дава обичайния отговор — двайсет и пет минути. Тя слага малко отгоре и поръчва такси за осем на следващата сутрин.
В огледалото на асансьора се вижда, че е съсипана, едвам се разпознава.
Третият етаж. Мокетът също е започнал да се съсипва. Стаята не подлежи на описание. Броят на пътниците, които са минали оттук е неизчислим, броят на самотните вечери, на неспокойните или тежки нощи също. Колко ли незаконни двойки са идвали, обзети от възбуда и плам, търкаляли са се на кревата и са си тръгвали с чувството, че са провалили живота си? На свой ред и Алекс пуска чантата си до вратата, оглежда отблъскващия декор и се чуди откъде да започне.
Точно осем е, няма нужда да гледа часовника, достатъчно е да чуе началото на вечерните новини по телевизията от стаята вдясно. Ще вземе душ по-късно, сваля русата перука, вади от куфара тоалетния си несесер, маха морскосините лещи и ги хвърля в тоалетната чиния. След това се преоблича — безформени дънки и пуловер на голо. Изсипва всичките си вещи на леглото, слага си празната раница на гърба и излиза от стаята, тръгва по коридора, а после по стълбището. Изчаква няколко секунди на площадката мъжът от рецепцията да се отдалечи от плота, промъква се на паркинга и се добира до колата. Намира, че внезапно е настанал кучи студ. Вече е тъмно. Цялата е настръхнала. Чуват се самолетите и ревът им стига до паркинга приглушен от тежките облаци, препускащи по небето като луди.