Фарли.
Но вместо революционерката от тъмнината излиза Мейвън. Отмята завесите, пускайки в стаята достатъчно лунна светлина, за да виждаме.
– Късна нощна разходка? – казва с горчива усмивка.
Устата ми увисва отворена, докато се мъча да намеря думи:
– Знаеш, че не би трябвало да влизаш тук. – Насилвам се да се усмихна с надеждата да се успокоя. – Лейди Блонос ще бъде скандализирана. Ще накаже и двама ни.
– Стражите на майка ми ми дължат една-две услуги – казва той, като посочва към мястото, където са скрити камерите. – Блонос няма да има доказателства за обвинение.
По някакъв начин това не ме успокоява. Чувствам как по кожата ми пробягват тръпки. Не от страх обаче, а от очакване. Тръпките се задълбочават, наелектризирайки нервите ми като мълниите ми, докато Мейвън пристъпва с премерени крачки към мен.
Наблюдава изчервяването ми с чувство, което прилича на задоволство.
– Понякога забравям – промърморва, оставяйки едната си ръка да докосне бузата ми. Тя се задържа там, сякаш той може да почувства руменината, която пулсира във вените ми.
– Иска ми се да не се налагаше да те гримират всеки ден.
Кожата ми потръпва под пръстите му, но се опитвам да не обръщам внимание:
– Значи ставаме двама.
Устните му се извиват в опит да оформят усмивка, но тя просто не идва.
– Какво има?
– Фарли отново се свърза с нас. – Дръпва се назад и пъха ръце в джобовете си, за да скрие треперещите си пръсти. – Теб те нямаше.
Скапаният ми късмет.
– Какво каза тя?
Мейвън свива рамене. Отива до прозореца, взирайки се навън към нощното небе.
– През повечето време задаваше въпроси.
Мишени. Сигурно го е притискала отново, разпитвала го е за информация, която Мейвън не е искал да даде. От унило увисналите му рамене и от треперенето в гласа му се досещам, че е казал повече, отколкото е искал. Много повече.
– Кой? – Умът ми литва към многото Сребърни, които съм срещала тук; онези, които се държаха мило с мен по свой собствен начин. Дали някой от тях ще бъде принесен в жертва на нейната революция? Кой ще бъде набелязан?
– Мейвън, кого предаде?
Той се извърта рязко, в очите му проблясва ярост, каквато никога не съм виждала. За секунда се страхувам, че може да избухне в пламъци.
– Не исках да го правя, но тя е права. Не можем да си кротуваме, трябва да действаме. И ако това означава, че ще ѝ дам хора, ще го направя. Няма да ми хареса, но ще го направя. И съм го правил.
Подобно на Кал, той си поема треперлив дъх в опит да се успокои.
– Участвам в заседания на съвета с баща си за данъците, сигурността и отбраната. Знам чия липса ще бъде усетена от моите... от Сребърните. Дадох ѝ четири имена.
– Кои?
– Рейналд Айрал. Птолемей Самос. Елин Макантос. Беликос Леролан.
От гърдите ми се изтръгва въздишка, преди да усетя как кимвам. Смъртта на тези хора няма да бъде скрита. Братът на Еванджелин, полковникът – тяхната липса наистина ще се почувства.
– Полковник Макантос знаеше, че майка ти лъже. Знае за другите атаки...
– Тя командва половин легион и оглавява военния съвет. Без нея на фронта ще цари пълен безпорядък в продължение на месеци.
– На фронта? – Кал. Неговият легион.
Мейвън кимва.
– Баща ми няма да изпрати наследника си на война след това. Атака, толкова близо до дома ни – съмнявам се, че дори ще го пусне да излезе от столицата.
Значи нейната смърт ще спаси Кал. И ще помогне на Гвардията.
Шейд загина заради това. Сега неговата кауза е моя.
– С един куршум два заека – прошепвам и усещам как горещите сълзи започват да се ронят. Независимо колко трудно може да е всичко, готова съм да заменя живота ѝ за този на Кал. Готова съм да го направя хиляда пъти.
– Приятелят ти също е част от това.
Коленете ми треперят, но успявам да се задържа на краката си. Изпитвам ту гняв, ту страх, докато Мейвън обяснява плана с натежало закоравяло сърце.
– А ако се провалим? – питам, когато свършва, най-сетне изричайки на глас думите, които той отбягва.
Едва-едва поклаща глава:
– Това няма да стане.
– Но какво, ако все пак се провалим? – Не съм принц, животът ми не е бил вълшебен. Научила съм се да очаквам най-лошото от всичко и от всеки. – Какво ще стане, ако се провалим, Мейвън?
Дъхът му хрипти в гърдите, докато вдишва и се мъчи да остане спокоен:
– Тогава ще бъдем предатели и двамата. Изправени на съд за държавна измяна, осъдени и убити.