В моя съвършен свят Мейвън няма да е принуден да крие чувствата си, а аз няма да съм принудена да крия истинската си самоличност. Кал няма да има корона за носене, трон за опазване. Тези хора няма да имат повече стени, зад които да се крият.
Зората идва за всички вас.
Танцуваме на още две песни и други двойки се присъединяват към нас на дансинга. Вихърът от цветове ми пречи изобщо да зърна Кал и Еванджелин, докато ме обзема чувството, че двамата с Мейвън се въртим сами. За момент лицето на Кал се появява плавно пред мен, замествайки това на брат му, и си помислям, че съм в стаята, пълна с лунна светлина.
Но Мейвън не е Кал независимо колко много баща му би искал да бъде. Той не е войник, няма да бъде крал, но е по-храбър. И е готов да направи онова, което е правилно.
– Благодаря ти, Мейвън – прошепвам, гласът ми едва се чува над ужасната музика.
Не му се налага да пита за какво говоря.
– Никога не трябва да ми благодариш. – Гласът му е странно дълбок, почти пресекващ, докато очите му потъмняват. – За нищо.
По-близо съм до него от всякога, носът ми е на сантиметри от врата му. Чувствам как сърцето му бие под ръцете ми, удряйки като чук в такт с моето. Мейвън е истински син на майка си, каза веднъж Джулиан. Не би могъл да греши повече.
Мейвън успява да ни изведе до ръба на дансинга, сега претъпкан с въртящи се във вихъра на танца лордове и дами. Никой няма да забележи, че сме се отдръпнали.
– Нещо освежително? – промърморва един слуга, като протяга поднос с газираната златиста напитка. Точно се каня да го отпратя с махване на ръка, когато разпознавам тъмнозелените му очи.
Налага се да прехапя език, за да се въздържа да не изкрещя името му на глас. Килорн.
Странно, червената униформа му отива и поне веднъж е успял да почисти мръсотията от лицето си. Изглежда, че рибарят, когото познавах, е напълно изчезнал.
– Това нещо ми докарва сърбеж – промърморва под нос. Може би не напълно.
– Е, няма да си облечен в него още много дълго – казва Мейвън. – Всичко намясто ли е?
Килорн кимва, очите му се стрелкат из тълпата.
– Горе са готови.
Над нас Пазителите се струпват на една площадка, която обикаля цялата сграда, и се подреждат покрай стените. Но над тях в изваяните прозоречни ниши и балкончета близо до тавана сенките изобщо не са Пазители.
– Само трябва да дадеш сигнала. – Подава подноса и невинната чаша със златиста течност.
Мейвън се изпъва до мен и опира рамо в моето, за да ме подкрепи.
– Мер?
Сега е мой ред.
– Готова съм – промърморвам и си спомням плана, който Мевън ми прошепна преди няколко нощи. Треперейки, оставям познатото жужене на електричеството да потече през тялото ми, докато вече мога да почувствам как през главата ми преминава светлината на всяка лампа и камера. Вдигам чашата и отпивам голяма глътка.
Килорн побързва да вземе чашата обратно.
– Една минута. – Гласът му звучи толкова неумолим.
Изчезва с бързо дръпване на подноса, провирайки се през тълпата, докато вече не мога да го видя. Бягай, моля се и се надявам, че е достатъчно бърз. Мейвън също си отива, оставя ме да изпълнявам собствената му задача до майка му.
Отправям се към центъра на тълпата, макар че усещането за електричество заплашва да ме залее. Но още не мога да се освободя от него. Не и докато не започнат. Трийсет секунди.
Крал Тиберий се извисява застрашително пред мен и се залива от смях заедно с любимия си син. Изглежда, сякаш е на третата си чаша вино, и бузите му са се облели в сребриста руменина, докато Кал любезно отпива вода. Някъде от лявата ми страна чувам режещия смях на Еванджелин, вероятно тя е заедно с брат си. Из цялата стая четирима души поемат последния си дъх.
Оставям сърцето си да отброи онези последни секунди, отмервайки миговете с всеки удар. Кал ме забелязва през тълпата, отправя ми онази широка усмивка, която обичам, и понечва да тръгне към мен. Но той никога няма да стигне до мен, не и преди делото да бъде извършено. Светът забавя ход, докато вече усещам единствено стряскащата сила зад стените. Като на тренировките, като с Джулиан уча се да я контролирам.
Отекват четири изстрела заедно с четири ярки проблясъка от оръжията високо отгоре.
После се разнасят писъците.