Трябва да се отбележи, че в лятното утро, когато нашият разказ започва, жените в тълпата проявяваха особен интерес към предстоящата наказателна процедура. Времената не бяха така префинени, че чувството за благоприличие да възпира притежателките на фусти и кринолини да се показват на обществени места и при екзекуции да вклиняват масивните си фигури в най-предните редици на тълпата. Морално, както и физически тези матрони и девици от старо английско потекло бяха значително по-груби от нежните си потомки шест-седем поколения по-късно. През цялата генеалогическа верига всяка поредна майка предавала на дъщеря си ако не по-слаб и мек характер, то положително по-блед цвят на лицето, по-деликатна и мимолетна хубост и по-строен стан. По-малко от някакви си петдесет години отделяха жените, събрани пред вратата на затвора, от времето, когато кралица Елизабет с мъжката си външност не била считана за най-нетипичната представителка на своя пол. Те бяха нейни съотечественички и родното говеждо и бира заедно със също толкова нерафинираната духовна диета имаха голям дял за тяхното външно оформяне. И така, ярката утринна слънчева светлина падаше върху широки плещи, пищни форми и пълни червендалести бузи, налели се с кръв на далечния остров и все още непобледнели и неизтънели под небето на Нова Англия. Освен това тези матрони, каквито, изглежда, бяха по-голямата част, проявяваха невъздържаност и звучност в говора, които днес биха ни шокирали и със съдържанието, и със силата си.
— Чуйте ме, кумици, какво ще ви кажа — подхвана една петдесетгодишна едролика жена. — Чини ми се, че за всички ще е по-добре, ако ние, жените, дето сме на години и сме смирени богомолки, се заемем със злосторнички като тази Хестър Прин. Какво ще кажете, сестрици? Ако безсрамницата се беше изправила на съд пред нас петте, събрани тук, щеше ли да се измъкне само с толкоз, колкото получи от почтените съдии? Божичко, къде ти!
— Разправят — продължи друга, — че преподобният отец Димсдейл, светият й пастор, е просто съсипан от позора, постигнал енорията му.
— Съдиите са верни слуги на Бога, но което си е право, много са им меки сърцата — добави трета прецъфтяла особа. — Най-малкото трябваше да я дамгосат по челото. Щеше да я жегне тогава мадам Хестър, дума да няма! А тъй, уличницата му с уличница, и окото й няма да трепне какво й слагат на дрехата отпред! Ами че тя може да закачи отгоре му я брошка, я друго някакво неверническо украшение и да продължи да си развява байрака, сякаш нищо не е било.
— И все пак — възрази малко по-тихо една млада жена, хванала за ръка дете, — колкото и добре да прикрива знака на позора от очите на хората, тя никога не би могла да го скрие от сърцето си.
— Какво въобще има да се говори за знаци и клейма, било на роклята или на челото — се развика най-грозната и най-безжалостната от самозваните съдинки. — Тази жена навлече позор на всички ни и трябва да умре. Нима няма закон за това? Има го и в Светото писание, и в писаните закони на колонията. Значи, съдиите, които са го пренебрегнали, ще трябва да винят себе си, ако собствените им съпруги и дъщери свърнат от правия път.
— Господи, помилуй ме, стопанке! — възкликна един от мъжете в тълпата. — Само страхът от бесилката ли пази женската добродетел? Какви тежки думи! Но тихо вече, комшийки, че резето на вратата се вдига и скоро тук ще дойде и самата грешница Прин.
Вратата на затвора се отвори и пропусна най-напред — сякаш черна сянка, пропълзяла под слънцето — мрачната зловеща фигура на съдебния пристав, препасал меч и стиснал жезъл в ръка. Цялото му същество бе въплъщение и олицетворение на средновековната жестокост на пуританското правосъдие, в чиято финална проява на непосредственото му приложение върху подсъдимия бе неговата роля. С жезъла в протегнатата си лява ръка, той положи десница върху рамото на една млада жена и я поведе напред, но на прага на затвора тя се отърси от нея с движение, в което се четеше вродено достойнство и силен характер, и излезе навън сякаш по своя воля. В ръцете си носеше дете, бебе на около три месеца, което примигна и отвърна личице от ярката дневна светлина, тъй като до този първи контакт с нея то бе живяло единствено в сумрака на килията или на някое друго затворническо помещение.