Чужденецът се бе появил на пазарния площад и вдигнал очи към платформата известно време преди Хестър Прин да го съзре. Изпървом това бе разсеяният поглед на човек, свикнал да се вглежда най-вече в скритата същност на нещата и да не придава значение на външността, освен ако не е свързана с нещо в мислите му. Много скоро обаче този поглед стана пронизващо проницателен. Лицето на странника се сгърчи в ужас, който като змия се плъзна по чертите му и за момент замря, за да покаже многобройните пръстени на навитото си тяло. Помръкнал под напора на някакво силно изживяване, човекът напрегна волята си и успя в миг да се овладее така, че отново да придобие спокойно изражение. И последните следи от вълнението му се стопиха и изчезнаха дълбоко в него. Когато срещна прикованите върху си очи на Хестър Прин и разбра, че го е познала, странникът с бавен и плавен жест й даде знак да мълчи.
Сетне той докосна по рамото един от жителите на града, застанал до него, и го заговори с официален, учтив тон:
— Моля ви, любезни господине, кажете ми, коя е тази жена? И какъв грях е сторила, та са я изправили тук за порицание пред всички?
— Ще трябва да сте чужденец, приятелю — отвърна местният жител, като заоглежда с любопитство непознатия и дивака до него, — щом не сте чували за мистрис Хестър Прин и нейното падение. Тя предизвика страшен смут, кълна ви се, сред паството на светия отец Димсдейл.
— Самата истина познахте — потвърди странникът, — чужденец съм и бях принуден дълго да се скитам бездомен. След ужасни премеждия и по море, и на суша прекарах продължителен плен при диваците на юг. Този индианец сега ме води тук, за да се откупя от неволя. Та ще бъдете ли така добър да ми разкажете в какво се е провинила тази Хестър Прин — не бъркам името, нали? — и как е стигнала до туй позорно място?
— Разбира се, приятелю — каза местният жител, — и вярвам, че след бедите и неволите при диваците за сърцето ви ще е утеха да се намерите най-подир в нашата угодна Богу Нова Англия, страна, където грехът се изважда наяве и се наказва пред очите на хора и управници. Трябва да знаете, господине, че тази жена е била съпруга на някакъв учен човек, англичанин по рождение, но дълги години живял в Амстердам, откъдето преди доста време наумил да прекоси океана и да си опита късмета при нас, жителите на Масачузетс. За тази цел той изпратил жена си напред, а сам останал да довършва някакви дела. И ето, добри ми господине, вече две години, откак тази жена живее тук в Бостън, а от учения мъж, мистър Прин, няма ни вест, ни кост. Та видите ли, младата му жена, останала сама със своята неопитност…
— Аха, разбирам! — горчиво се усмихна странникът. — Един толкова учен човек, какъвто го описвате, би трябвало да е чел за това в книгите си. А кой, по ваше мнение, господине, ще да е бащата на три-четири месечното кърмаче, което мистрис Прин държи?
— Правичката да си кажа, приятелю, това си остана загадка и все още чакаме да дойде някой като пророк Даниил да я разгадае — отвърна местният човек. — Грешницата категорично отказва да говори и съдиите напразно си блъскат главите. Не е изключено виновникът, неведом за хората и забравил, че Бог вижда всичко, да си стои сред нас и да наблюдава тази тъжна сцена.
— Ученият мъж — забеляза странникът, като се усмихна отново — би трябвало да дойде и сам да разбули тази мистерия.
— Това е негов дълг, стига да е още жив — потвърди местният жител. — И така, добри ми господине, нашият масачузетски съд, като разсъди, че тази жена е млада и хубава, че изкушението, довело я до нейното падение, е било без съмнение голямо и че мъжът й най-вероятно е на дъното на морето, не й наложи максималното наказание според нашия справедлив закон. А за такива случаи той предвижда смъртна присъда. Но спрямо мистрис Прин бе проявена голяма милост и мекосърдечност и тя бе осъдена да стои само три часа на позорната платформа, след което до края на земните си дни да продължи да носи на гърдите си знак за срамния си грях.
— Мъдра присъда! — рече странникът и мрачно кимна с глава. — Така тя ще бъде жив урок против греховността, додето знакът на позора не бъде изсечен върху надгробния й камък. И все пак колко неприятно, че съучастникът й в туй безчестие не е поне сега до нея на платформата. Ала ще дойде ден да го разкрият! Ще го разкрият!
Странникът се поклони учтиво на общителния гражданин и след като прошушна нещо на червенокожия си спътник, двамата започнаха да си пробиват път в тълпата.