Възможно, а по-скоро несъмнено бе и друго едно чувство да я задържаше на гибелните за нея място и път, макар тя да не го признаваше и да бледнееше, когато като змия от дупка подаваше то глава от сърцето й. Тук живееше, по тази земя пристъпяше човекът, с когото тя се смяташе обвързана в съюз, непризнат на този свят, но властен да ги изправи един до друг пред Страшния съд като пред венчален олтар, откъдето ще започнат и продължат вовеки веков дните на общото им изкупление. Лукавият честичко я мамеше с подобна мисъл и злорадствуваше, като гледаше с каква безумна радост тя се хвърля да я сграбчи, а после се мъчи да се освободи от нея. Едва съзряла изгрялата надежда, Хестър я погваше обратно в затвора. Тя си втълпи, намери си оправдание да не напусне Нова Англия, което беше само наполовина вярно. „Тука — казваше си младата жена — бе извършен моят грях, тука трябва да понеса и земното си наказание. Че като се терзая постоянно от позора, може да успея да пречистя душата си и новата ми непорочност, родена в мъченичество, ще е дваж по-свята.“
И така, Хестър Прин не избяга от Нова Англия. В покрайнините на селището, в пределите на полуострова, но доста настрана от всички други жилища, се намираше малка къщица със сламен покрив. Тя бе построена от по-раншен заселник, който обаче я изоставил, защото разбрал, че земята наоколо е неплодородна, пък и сравнителната й отдалеченост го лишавала от възможността да се включва в обществения живот, с който заселниците вече започваха все по-определено да свикват. Разположена на брега на залива, нейните прозорци бяха обърнати към водата и гористите хълмове на запад. Няколко нискостеблени дървета — от единствения вид, разпространен на полуострова, — скупчени отпред, вместо да прикриват къщичката, служеха по-скоро да покажат, че някой тук желае или е принуден да се таи от хорските очи. В това малко, самотно жилище, с разрешението на съдиите, които все още я държаха под строго наблюдение, Хестър се настани с бебето и заживя с мизерните си средства и притежания. И от първия миг над дома й се спусна тайнствената сянка на подозрението. Децата, твърде малки да разберат защо към тази жена не се отнасят с християнско милосърдие, се промъкваха наблизо, за да я погледат как с часове седи до прозореца, наведена над ръкоделието, как излиза за малко да постои на прага, как превива гръб в градинката, как се приближава по пътеката за града. Ала съзрели отблизо алената буква върху гърдите й, те се разбягваха, обзети от непонятен, панически страх.
Макар че бе самотна и изоставена, без никакви приятели, за Хестър нямаше опасност да изпадне в нужда. Тя владееше изкуство, с което, колкото и малко да се търсеше в тази страна, можеше да изхранва себе си и детето. Това бе везмото — тогава, както и сега, почти единственото достъпно изкуство за жената. Странно извезаната буква на гърдите й бе доказателство за умението, с което тя изработваше изящни и оригинални украшения, каквито всяка придворна дама би пожелала да прибави към облеклото си от злато и коприна, че носеха те по-яркия и по-възвишен блясък на човешката фантазия. Тъмното и семпло пуританско облекло действително не даваше простор за пълна изява на майсторството й с иглата. Но модата на деня, изискваща бродираните орнаменти да бъдат колкото се може по-сложни, си беше казала думата и пред нашите строги прадеди, макар да се бяха отказали от толкова други неща, без които на пръв поглед е много по-трудно да се мине. Публичните церемонии, като ръкополагания в духовен сан, въдворявания в съдебна длъжност и въобще всичко, придаващо величие на формите, чрез които едно ново правителство се представя пред народа, се съпровождаха като правило от внушителни, добре организирани ритуали, издържани в дух на строг, но подчертан разкош. Високите рюшове, богато извезаните колани и разкошно избродираните ръкавици бяха задължителен компонент от парадните одежди на мъжете, които поемаха юздите на властта; високопоставените и богатите имаха привилегията да носят такива неща, макар подобно разточителство да се забраняваше на плебеите. Погребалните премени, било то одеянията на мъртвеца или пък най-разнообразните нашивки върху диплите от черно сукно и снежнобяла батиста, символизираща скръбта на близките, също осигуряваха работа за Хестър Прин. Бебешкото бельо — бебетата тогава се обличаха в разкошни, дълги роби — беше още един източник на труд и възнаграждение.