Народът, който в онези мрачни стари времена обичал да измисля страхотии, когато се разпалело въображението му, разказвал за алената буква неща, от които би се получила една истинска легенда на ужаса. Според тях буквата не била съшита от обикновен червен плат, боядисан в обикновен, земен казан, ами в нея горели адските огньове, които можели да се видят, когато Хестър Прин излизала да броди в нощта. И ако трябва да бъдем честни, прогорената от клеймото язва в гърдите на Хестър бе тъй дълбока, че не е изключено в тези приказки да е имало повече правдивост, отколкото ние, с нашето съвременно неверие, бихме могли да признаем.
Глава VI
Пърл
Дотук почти нищо не бе казано за детето, за онова малко създание, чийто невинен живот по неведомата воля на провидението бе изникнал като прелестно нетленно цвете от буйния порив на греховната страст. Огромно беше удивлението на отчаяната майка, като гледаше как от ден на ден дъщеря й расте и хубавее с все по-сияйна красота, а лицето й се озарява от трепетния лъч на просветляващия разум. Нейната Пърл! Перлата на Хестър. Но тя не я назова с туй име заради вида й, че в него нищо не напомняше за порцелановия гланц на бисера, а заради огромната цена, с която беше придобита — най-скъпото, едничкото съкровище на Хестър! Странно наистина! Грехът на тази жена бе белязан с алената буква, която бе непреодолима, унищожителна преграда за всякакво съчувствие към нея, освен ако не идеше от също тъй очернени души. А Бог, като пряко последствие от нейното падение, наказано по този начин от човека, й бе дарил прелестно детенце — да суче от същата тази опозорена гръд, да свърже майка си навеки с рода и потеклото на смъртните и накрай да иде благословена душа на небето! Ала вместо да й вдъхват надежда, тези мисли по-скоро изпълваха Хестър Прин с дълбоко безпокойство. Тя знаеше, че бе извършила грях, и следователно не можеше да вярва, че нещо хубаво ще се роди от него. Ден след ден майката се вглеждаше със страх в растящото си чедо и трепетно очакваше да открие белезите на нещо мрачно и разгулно в природата му, нещо, което да съответствува на провинението, дало му живот.
За физически недостатъци явно и дума не можеше да става. Съвършено оформена и подвижна, рожбата й отрано проявяваше такава вродена сръчност в действията с неопитните си ръчици и крачета, че бе достойна да се роди и да остане в рая дори и след изгонването на Адам и Ева, та да си играят с нея ангелите. Тя бе дарена и с естествена изящност, с която дори безупречната красота не всякога се съчетава, и ако ще и в най-простичко нещо да се облечеше, винаги изглеждаше така, сякаш не би могла да се намери премяна, която повече да й подхожда. Ала малката далеч не носеше вехториите на ратайкиня. Майка й, с нездрава цел, която ще стане ясна по-нататък, бе купила възможно най-хубавите тъкани и бе дала неограничена воля на въображението и таланта си при стъкмяването и украсяването на облеклото, в което момиченцето се явяваше пред хората. От великолепието на гиздавата премяна ослепителната красота, която Пърл излъчваше, не само че не избледняваше, както би се случило с някоя по-обикновена хубост, ами като че ли ставаше още по-ярка и хвърляше сияен ореол около нея върху неосветения под на схлупения дом. Но тя нищо не губеше от прелестта си и в груботканата домашна рокля, разкъсана и изпоцапана в буйните й детски игри. В това толкова прекрасно дете се криеше чарът на стотици, като се почне от хубавото като полски цветец селянче и се стигне до пищната миниатюра на малката принцеса. А над всичко в нея грееше неуморимият й емоционален жар, неувяхващият й наситен колорит. И ако в някое от превъплъщенията си тя би се появила с бледостта на копието вместо с неотразимата, неповторима свежест на оригинала, то това би престанало да бъде Пърл, би се превърнало в друго някое дете.