Покрусена от тази мистериозна, раздалечаваща ги сила, която тъй често я откъсваше от единственото й съкровище, така скъпо платено и превърнало се в нейна вселена, Хестър понякога избухваше в неудържими ридания. Невъзможно бе да се предскаже как точно ще реагира на сълзите й Пърл. Тя можеше да се намуси, да стисне юмруче, а детското й личице да застине в сурова, неразбираща, неодобрителна гримаса. Никак не бе изключено и да се разкикоти още по-силно, сякаш не бе способна да изпитва и не знаеше що е човешко състрадание. Макар и много по-рядко, случваше се също да се раздруса в яростен плач и хлипайки, на пресекулки да изразява обичта си към своята майка по такъв сърцераздирателен начин, сякаш бе решена да умре, но да докаже, че в гърдите й бие любещо сърце. Хестър естествено не можеше да взима на сериозно тези мимолетни изблици на нежност, които отминаваха също тъй бързо, както се появяваха. Потънала в размишления върху всичко това, майката се чувствуваше като човек, извикал дух, ала объркал нещо в магията и не могъл да разбере коя е вълшебната дума, с която се владее това непонятно, ново, мислещо същество. Истинска утеха тя намираше единствено когато детето притихваше в сън. Тогава, успокоена за него, Хестър сещаше часове на тихо, упоително блаженство, додето момиченцето не се събудеше и изпод отварящите се клепачи не проблеснеха, както често биваше, същите опърничави пламъчета.
Колко скоро, с каква невероятна бързина Пърл достигна възрастта, когато децата започват да се нуждаят и от други човешки контакти освен от постоянните майчини усмивки и гальовни слова! Колко ли щастлива би била Хестър да можеше да чува как чистият, чуруликащ гласец на чедото й се включва в детската глъч и да различава безпогрешно скъпите за нея нотки сред общата олелия на палавите крясъци. Но съдено бе това нивга да не стане. Пърл по рождение бе отритната извън обществото на другите деца. За нея, рожбата на злото, олицетворението и продукта на греха, нямаше място при покръстените й връстници. Забележителен бе усетът, който, навярно инстинктивно, момиченцето проявяваше относно уединението си, относно съдбата, очертала непроницаем кръг наоколо му, накратко — относно цялата особеност на положението му, отделящо го от останалите деца. От деня на излизането си от затвора Хестър ни веднъж не бе се появявала пред хората без дъщеря си. Пърл неизменно я придружаваше из града: най-напред като бебе на ръцете й, а подир това като малко момиченце, дружка на майка си, което се стискаше за показалеца й и подтичваше редом със ситните си стъпчици — по три-четири за нейна една. Тя виждаше как местните деца играят около домашните прагове и по буренясалите страни на улиците на мрачните си, издържани в пуритански дух игри — уж че ходят на църква, гонят квакери, скалпират индианци или един друг се плашат с магьосничества и заклинания. Пърл попиваше с очи всичко това, но не правеше никакви опити за сдружаване. Ако я заговореха, тя не отвръщаше. Ако, както се случваше понякога, децата я наобикаляха, тя настръхваше в детската си ярост, грабваше камъни, за да ги замеря, и нечленоразделно, истерично закрещяваше, от което майка й изтръпваше, сякаш чуваше вещица да кълне пронизително на някакъв непонятен език.
Истинската причина за това бе, че малките пуританчета — възпитаници на най-тесногръдата паплач, живяла някога, смътно долавяха наличието на нещо чуждо, неземно, с нищо неприличащо на познатия им свят в майката и детето и сърцата им се изпълваха с презрение, а от езиците им често-често се посипваше жупел. На това отношение Пърл отвръщаше с най-лютата омраза, която би могла да се загнезди в детските гърди. За майката тези изблици на непримирим характер бяха особено важни и дори донякъде утешителни, тъй като говореха поне за една неприкрита, по-разбираема натура, за разлика от обичайното своенравие на детето, което я караше така да се топи. Но от друга страна пък, в тях тя с ужас виждаше призрачното отражение на злото в себе си. Тази крайна ненавист и пламенност в реакциите Пърл бе получила по неизбежно, неотменимо наследство от нея. Една и съща стена на отчуждения разделяше и майка, и дете от хората около тях. И същите тревожни пориви, които до рождението на малката бушуваха в Хестър, но под влияние на майчинството се бяха поусмирили малко, с нова сила се възраждаха в детската природа.