Така че с тревога в душата, но с такава твърда вяра в правото си, дадено й от самата природа, че едно стълкновение между нея, самотната жена, и обществеността съвсем не й се струваше безнадеждно, Хестър Прин тръгна от отдалечения си дом. Заедно с нея, разбира се, бе и малката Пърл, на възраст вече да припка редом с майка си. Тя, която от сутрин до вечер бе в постоянно движение, би могла без особени усилия да издържи и на по-дълъг път. Това обаче не й пречеше, повече от каприз, отколкото от необходимост, да иска да я вземат на ръце и не след дълго също тъй властно да настоява да я пуснат, след което щукваше напред с чести препъвания и премятания, за щастие без неприятни последствия, по тревясалата пътека. Вече говорихме за пищната, разточителна красота на Пърл; красота, която грееше в наситени, ярки тонове от ведрото й лице, от дълбоките, блестящи очи, от копринените й коси с тъмнокестеняв оттенък, който обещаваше да се превърне по-нататък в махагоненочер. Тя цялата сякаш бе пронизана от огън, като да се бе изляла спонтанно от порива на бурна страст. При замислянето на детската премяна майка й бе дала воля на вкуса си към великолепието и на дръзкото си въображение и й бе ушила пурпурна кадифена рокля с необичайна кройка и богата украса от фантастични сърмени орнаменти. Тези ослепителни цветове, от които други не така цветущи страни биха избледнели съвсем, прекрасно подхождаха на Пърл и я превръщаха в най-яркото огнено езиче, играло някога на земята.
Забележителна особеност както на облеклото, така и на външния вид на детето въобще бе непреодолимото и неотвратимо сходство със знака, който Хестър Прин бе обречена да носи на гърдите си. Това бе още една алена буква, но под нова форма, това бе алената буква, надарена с живот! Майката, в чието съзнание червената дамга бе така дълбоко жигосана, че предопределяше всичките й мисли и начинания, сама се бе постарала да постигне аналогията, хвърляйки много часове в нездрави търсения как да уеднакви обекта на своята любов със символа на греха и страданието си. В действителност Пърл бе и едното, и другото и само поради това тъждество Хестър бе успяла да постигне такова съвършено превъплъщение на алената буква във външността на момиченцето.
Когато двете пътешественички навлязоха в града, няколко малки пуританчета оставиха за момент играта си или по-точно онова, което тези мрачни хлапаци наричаха игра, и заговориха:
— Я вижте, жената с алената буква, а до нея, представете си, тича още една алена буква. Дайте да ги замеряме с кал!
Но Пърл, която не знаеше що е страх, свъси вежди, затропа с крак и размаха заканително ръка, сетне изведнъж се втурна срещу вражеската сган, която се пръсна в бягство. В това яростно преследване малката приличаше на напаст, като скарлатината или някой друг недорасъл ангел-мъстител, изпратен на земята да наказва подрастващото поколение за греховете му. При това тя издаваше неистови крясъци и писъци, от които сърцата на преследваните подскачаха в гърдите им. Удържала победата си, Пърл кротко се върна при майка си и я погледна усмихнато.