Така Роджър Чилингуърт имаше възможност внимателно да изучава пациента си и през времето, когато той се придържаше към привичното русло на познатите мисли, и когато попаднеше в по-друга духовна атмосфера, която със своята необичайност би могла да извади на повърхността някакви неподозирани негови черти. По всичко личеше, че лекарят смята за наложително първо да опознае пациента си и чак тогава да се опита да му помогне. Когато умни и сърцати хора заболеят, ходът на болестта се влияе силно от характера на изживяванията им. А Артър Димсдейл, чиято крилата мисъл и въображение и болезнена чувствителност не знаеха предел, бе просто осъден на физически страдания. Ето защо Роджър Чилингуърт, изкусният и приятелски загрижен лекар, се стремеше да навлезе надълбоко в душата на пациента си, да проникне в принципите и да надзърне в спомените му, като опипваше всичко с предпазливата ръка на иманяря в тъмна пещера. Малко неща могат да убегнат от погледа на човек, който има условията, пълномощията и умението да проведе такова изследване. Ако някой има какво да крие, той трябва най-вече да се пази от лекаря си. Че ако последният е надарен с проницателност и с още нещо — да го наречем интуиция — и не е прекалено себичен, нито проявява други някакви отблъскващи особености, а е способен да създава чувство за такава духовна близост с пациента си, че без да разбира, той да съобщава гласно мислите си и в отговор на тези откровения вместо изблици на съчувствие да среща по-скоро мълчание, нечленоразделни мънкания и тук-таме по някоя думица, която да дава да се разбере, че всичко е ясно; съчетава ли довереникът такива качества с препоръките си на лекар, неминуемо ще дойде момент душата на страдалеца да се разтвори и да избликне в тъмен, но прозрачен поток, понесъл на открито всичките му съкровени тайни.
Роджър Чилингуърт притежаваше почти, ако не и съвсем пълен комплект от изброените качества. Времето вървеше, близостта между двамата растеше с всяка следваща тяхна среща в безкрайното поле на цялата човешка мисловна и познавателна дейност, открито пред тях. Обсъждаха се всевъзможни въпроси на етиката, религията, обществените и частни работи; споделяха се много лични неща и от двамата; ала свещеникът така и не продума нито дума за тайната, която докторът смяташе, че сигурно крие в мислите си. Нещо повече, той подозираше, че мистър Димсдейл не му е казал всичко дори за телесните си страдания. Що за странна потайност бе това!
След известно време приятелите на мистър Димсдейл, подсетени от Роджър Чилингуърт, уредиха двамата да бъдат настанени в един дом, така че грижовният и предан лекар да не пропусне ни един от приливите и отливите в жизнения път на пастора. Целият град бе възрадван от похвалното дело. Очевидно това бе най-доброто, което можеше да се направи за благополучието на младия свещеник, ако не се брои, разбира се, изборът на вярна съпруга — горещо препоръчван му от хората, които се чувствуваха в правото си да го съветват — сред многото духовно предани му, прелестни девойчета. Нямаше реална надежда обаче Артър Димсдейл да бъде убеден да направи такава стъпка — всички предложения от този род той отхвърляше тъй категорично, все едно, че църковният ред го задължаваше да съблюдава свещеническото безбрачие. С това сам се обричаше цял живот да преглъща горчивия залък на чуждата трапеза и да мръзне като всеки, който търси топлина край чуждото огнище. При това положение действително изглеждаше, че няма по-подходящ човек на този свят от опитния и благоразположен стар доктор, с неговата бащинска обич и благоговейна почит, който да живее в съседство с младия пастор, та винаги да е в състояние да му се откликне.
Двамата приятели се настаниха под покрива на една благочестива заможна вдовица, чийто дом се издигаше недалеч от мястото, където по-късно бе построена внушителната сграда на църквата „Кингс Чапъл“. От едната му страна бе гробището, бившето имение на Айзък Джонсън, поради което гледката предразполагаше към сериозни размишления, необходими в работата както на свещеника, така и на медика. Грижовната като майка вдовица даде на мистър Димсдейл стая в предната част на къщата, със слънчево изложение и тежки завеси на прозорците — да засенчват при нужда обедния пек. По стените висяха гоблени, за които се твърдеше, че са тъкани в самите Гобленови работилници и които изобразяваха библейските сцени между Давид и Вирсавия и пророк Натанаил. Нови и още неизбелели, цветовете им бяха тъй крещящи, че и красивата героиня, и прокобникът-ясновидец изглеждаха еднакво зловещи. Тук бледният пастор подреди библиотеката си, в която бяха богато представени в грамадни томове с пергаментови листа писанията на църковните отци, учението на равините и монашеските научни трудове, до които въпреки пренебрежителното си и дори осъдително отношение протестантските свещеници често трябваше да прибягват. В другата половина на къщата старият Роджър Чилингуърт обзаведе своя кабинет и лаборатория. На съвременния учен апаратурата там би се сторила безнадеждно оскъдна, ала в ръцете на опитния алхимик дестилаторът и приборите за приготовление на лекарства и химикали бяха послушни помощници. По такъв начин двамата учени разполагаха с необходимите удобства за работа и уединение, като същевременно нищо не им пречеше, когато пожелаят, да отидат при другия и да го погледат не без известно любопитство как работи.