— Тогава става безпредметно да задавам повече въпроси! — отсече пасторът и някак припряно стана от стола. — Доколкото ми е известно, вашата компетентност не се простира върху лечението на душите!
— Така че ако болест — продължи Роджър Чилингуърт невъзмутимо, все едно, че не е бил прекъсван, макар също да се изправи и да изпречи ниската си, тъмна и разкривена фигура пред изтънелия, бледолик духовник, — болест, или да я наречем язва, разяжда душата ви, няма начин това да не намери съответно отражение и върху вашето тяло. Та ако искате от лекаря да ви избави от физическата болка, ще трябва най-напред да му откриете раната в душата си.
— Не!… Пред тебе не!… Не пред земен лекар! — викна вън от себе си мистър Димсдейл и погледна разярено стария Роджър Чилингуърт, този път право в очите. — Пред тебе не! Но ако действително болестта е засегнала духа ми, аз ще се оставя в ръцете на единствения спасител на душите. Ако това е волята му — той ще излекува, ако ли не — може и да убие! Да бъде, както той, със свойта справедлива мъдрост, намери за добре! Но кой си ти, та се бъркаш в тези неща и имаш смелостта да се изправиш между несретника и неговия Бог?!
И като размаха неистово ръце, той побягна от стаята.
— Мъдър ход бе това! — каза си Роджър Чилингуърт, като изпроводи свещеника с мрачна усмивка. — Нищо не губя — само полза имам от него. Скоро ще си върнем приятелството. Но виж как лесно този мъж се пали и губи контрол над себе си! Веднъж за едно, други път за друго! Това горещо сърце не може да не е довело досега благочестивия мистър Димсдейл до някое безумство!
Не се оказа никак трудно да се възстанови близостта между двамата мъже на същата основа и в същата степен. Като прекара няколко часа в уединение, младият свещеник разбра, че разклатените му нерви го бяха накарали да избухне в неуместен гняв, с нищо незаслужен от лекаря. Той се удивяваше на яростта, с която бе отблъснал съвета на добрия старец. Докторът бе изпълнявал само своя дълг и изричната молба на самия пастор. Тези угризения на съвестта накараха мистър Димсдейл бързо и обстойно да се извини и да помоли приятеля си да продължи лечението, което, макар че не бе му върнало здравето, най-малкото бе удължило гаснещия му живот до този миг. Роджър Чилингуърт се съгласи охотно и продължи медицинския си надзор над духовника, като действително се стараеше най-добросъвестно да направи всичко възможно за него, ала винаги когато си излизаше след преглед, по устните му играеше загадъчна и недоумяваща усмивка. В присъствието на свещеника от нея нямаше и следа, но щом докторът прекрачеше прага, веднага се появяваше и усмивката.
— Рядък случай! — мърмореше си той. — Ще трябва до дъното му да проникна. Каква необикновено здрава връзка между дух и тяло! Било то в полза само на медицинската наука, пак би си заслужавало да се изучи докрая!
Веднъж точно по обяд, скоро след гореописаната сцена, мистър Димсдейл най-неочаквано се унесе в дълбок сън, както си седеше пред грамадна книга с готически шрифт, отворена на масата. Това четиво ще трябва да е било някой изключително талантлив труд от съкровищницата на сънотворната литература, особено като се има предвид, че за пастора, който обикновено спеше много леко и на пресекулки и сънят му можеше да бъде прогонен също тъй лесно, както и птиченце от клонче, бе нещо изключително да изпадне в такава пълна забрава. И все пак духът му този път бе потънал в най-дълбок покой и той дори не помръдна на стола, когато Роджър Чилингуърт без особени церемонии влезе в стаята. Докторът се насочи право към болния, вдигна ръка и откри дрехата на гърдите му, под която нито той, нито някой друг беше поглеждал.
Чак сега мистър Димсдейл потрепери и се размърда.
Миг след това старецът си тръгна.
Ала какво безумно удивление, каква ликуваща радост и безкраен ужас се бяха изписали на лицето му! Какъв зловещ възторг се излъчваше не само от очите и чертите му, а и от всяка клетка на грозното му тяло! Как неистово мяташе той ръце нагоре и тропаше с крака по пода! Ако някой беше видял стария Роджър Чилингуърт в този момент на див екстаз, щеше да разбере какво прави сатаната, когато успее да отбие от небесата някоя безценна човешка душа за своето царство.
Но за разлика от дявола в тържеството на лекаря имаше и признак на удивление!