Алената буква или по-скоро мястото, което тя отреждаше на Хестър Прин в обществото, оказваше могъщо и особено влияние и върху душата й. Всичко нежно и изящно там се бе съсухрило под тази нажежена дамга и изпепелената пустош, която бе останала, навярно би отблъснала приятелите и близките на Хестър, ако ги беше имала. Подобни промени бяха настъпили дори в някогашната привлекателност на тази жена. Възможно е отчасти те да се дължаха на преднамерената строгост в облеклото, както и на подчертаната сдържаност в поведението й. Силно страдаше видът й и от това, че тя или стрижеше, или старателно прибираше и прикриваше под бонето си до последно буйните лъщящи кичури на своите коси. По тези, а най-вече по определени други причини в лицето на Хестър нямаше повече нищо за влюбените очи, в снагата й — макар все още величествена като статуя — нищо не приканваше към страстни прегръдки, а пазвите й с нищо не обещаваха някога да се превърнат в лоно на вярната любов. Тя завинаги се бе простила със своята женственост. Ето така се огрубяват характерът и външността на много жени, когато съдбата ги изправи пред някое особено сурово изпитание и ги принуди да изпият горчивата чаша докрай. Прекалено нежните сред тях умират, а в тези, които въпреки всичко оцелеят, не остава или поне не личи да е останала нито капка нежност. Навярно по-правдоподобно ще е предположението, че тя все пак съществува, макар и дълбоко прикрита, защото във всеки един момент загубилата женствеността си може пак да се превърне в жена, стига само да я докосне нужното очарование. По-нататък ще видим дали на Хестър Прин й е било съдено така да я магьосат, та да се прероди за нов живот.
До голяма степен мраморната студенина на новата Хестър се дължеше на това, че от страстна, емоционална жена тя се бе превърнала в човек на размисъла. Останала сама и независима от никого на този свят с малката Пърл, която трябваше да насочва и закриля, и прекалено горда, за да храни празни надежди, че ще я приемат обратно като равна в обществото, тя се отърси докрай от веригите, които бе разчупила. Общоприетите норми на мислене не бяха за нея. Това бе времето, когато току-що разкрепостеният човешки разум се стремеше към по-волен размах и по-широки простори в сравнение с предшествуващите векове. Воините с оръжие в ръка бяха свалили от власт велможи и крале. Още по-смелите от тях пък бяха отхвърлили и изменили — макар и не на практика, а само на теория, където всъщност те бяха в стихията си — цялата система от закоравели предразсъдъци, изградена върху основите на древните мировъзрения. Този дух се бе пробудил и в Хестър Прин. Тя бе достигнала свободомислието, което не бе рядкост отвъд океана, ала на нашите деди — в случай, че научеха за него — би се сторило далеч по-непростимо и от греха, белязан с алената буква. В самотната си къщица на морския бряг Хестър бе спохождана от мисли, каквито никой дом в Нова Англия не би приел — призрачни гости, по-опасни и от дявола за стопанина, комуто се изправеха на прага.
Колкото и да е странно, хората, които в мислите си са най-непокорни, са обикновено сред онези, които най-кротко съблюдават обществените норми. Те намират удовлетворение в обмислянето на идеите си и не изпитват нужда да ги осъществяват на дело. Изглежда, че така беше и с Хестър. Макар че не се знае какво би станало, ако Бог не бе й пратил мъничката Пърл. Навярно тогава тя би влязла в историята ни наред с Ан Хъчинсън като основателка на религиозна секта. В даден момент тя дори би могла да дорасне до пророчица. И най-вероятно би завършила със смъртна присъда от суровия пуритански трибунал за опитите си да подкопае устоите на колонията. Ала възпитанието на детето й създаваше предостатъчен материал да утолява жаждата си за размисъл. В лицето на момиченцето провидението бе поверило на Хестър един бъдещ цвят на женствеността, който тя трябваше да съхрани и отгледа в условията на невероятни трудности. Всичко беше против нея. Хората бяха враждебно настроени. Самото дете имаше нещо нездраво в природата си — белег на майчината прелюбодейна страст, причинила греховното зачатие, — което твърде често я довеждаше до отчаяние и я караше да се пита за добро или за зло се бе родила малката.
Същите черни съмнения обземаха грешницата и по отношение на женската участ. Можеше ли тя да задоволи дори и най-щастливата сред сестрите й? Лично за себе си Хестър отдавна се бе убедила, че не си струва така да се живее, и повече не се вълнуваше по въпроса. Замисли ли се жената, тя става въздържана като мъжа, ала също така се и натъжава. Навярно защото вижда цялата безнадеждност на положението си. Ако се чака то да бъде подобрено, като начало ще трябва да се ликвидира старата обществена система и да се изгради на нейно място нова. Сетне ще трябва коренно да се видоизмени мъжката натура или наслоявалите се с векове привички на мъжете, превърнали се в тяхна втора природа, преди жената да може да заеме мястото си по достойнство и заслуги. Ала дори и да се премахнат всички възможни пречки, жената пак не ще е в състояние да се възползува от тези предварителни преобразования, освен ако и тя самата не се подложи на още по-значителна промяна, макар че с тази метаморфоза рискува да изгуби невидимото разковниче на своята същина. Така че разумно разрешение на женските проблеми не съществува. Един-единствен е изходът от тях. Ако в жената над всичко надделее сърцето, тогава се стопяват и проблемите й. И така, сърцето на Хестър Прин бе престанало да бие с нормалния си, здрав пулс и тя се луташе в безпътица из тъмния лабиринт на мисълта, осеян с непреодолими стръмнини и зейнали пропасти, от които тя в ужас се отвръщаше. В суровата пустиня на живота й за нея нийде нямаше ни дом, нито утеха. Понякога в душата й се прокрадваше дори ужасното съмнение дали не би било най-добре да прати Пърл веднага на небето и да поеме пътя, който ще й отреди справедливият Господ.