Алената буква не бе изпълнила предназначението си.
След разговора с преподобния мистър Димсдейл в онази безсънна нощ обаче Хестър бе получила нова насока в разсъжденията си, достойна, както й се струваше, за всякакви жертви и усилия от нейна страна. Ти бе станала свидетелка на жестокото страдание, срещу което се бореше или по-точно бе престанал да се бори свещеникът. Беше го видяла изправен пред границата на безумието, която не се знаеше дали не бе вече и прекрачил. Не можеше да има никакво съмнение, че колкото и болезнено да се забиваше в пастора жилото на съвестта му, смъртоносната отрова по него идеше от ръката, протегнала се уж за помощ. Потаен враг се бе възползувал от лъжовното прикритие на грижовен и близък приятел, за да разстрои до дъно нежната душа на мистър Димсдейл. И Хестър не можеше да не се укорява, че ако беше проявила нужната любов към истината, нужното безстрашие и вярност, нямаше да позволи да се постави младият свещеник в положението, от което явно можеше да произлезе само зло и нищичко добро. Единственото й оправдание беше, че не виждаше как другояче би могла да го спаси от падението, което щеше да бъде по-страшно и от нейното, освен да си мълчи за личността на Роджър Чилингуърт. Този бе мотивът й да направи такъв избор, а сега ставаше ясно, че бе избрала по-голямата от две злини. И Хестър реши доколкото е възможно да поправи грешката си. След закалката на годините от тежки и сурови изпитания тя вече не се чувствуваше така безсилна пред Роджър Чилингуърт, както в онази нощ, когато, принизена от греха и измъчена до полуда от все още непривичното чувство за опозореност, бе разговаряла с него в затвора. За изминалото време тя бе успяла донякъде да се въздигне. Същевременно старецът бе паднал до нея, ако не и по-ниско, поддавайки се на презрения порив за мъст.
С една дума, Хестър Прин реши да се срещне с бившия си мъж и да направи всичко по силите си за спасението на жертвата, в която той бе впил нокти. И не след дълго такава възможност й се удаде. Един следобед, както се разхождаше с Пърл в по-затънтените краища на полуострова, тя съзря стария лекар. С кошница в ръка и подпрян на тояга, той се оглеждаше за лечебни билки и корени.
Глава XIV
Хестър и лекарят
Хестър прати Пърл да си поиграе на брега с мидите и валмата от морски водорасли, докато тя поговори с билкаря. Детето литна като птичка, събу се и зацапа с белите си крачета по мокрия пясък. От време на време то се спираше и се взираше с любопитство в огледалото на локвите, специално оставено от отлива за него. Оттам го поглеждаше момиченце с бляскави тъмни къдри и дяволита усмивка в очите. Пърл, която си нямаше другарчета, му предлагаше да се хванат за ръце и да потичат. Но огледалното момиче също й махаше с ръка, сякаш казваше: „Тук е по-хубаво. Ела ти при мен!“ Пърл нагазваше до колене и на дъното се появяваха ходилата й, а някъде на заден план развълнуваната вода полюляваше искрящите отломки от нечия усмивка.