Чувствата, които Хестър изпита през миговете, докато уродливата фигура на стария Роджър Чилингуърт се изгуби от погледа й, хвърлиха мрачна светлина върху душата й и откриха там много неща, които тя инак не би признала.
Старецът се скри и грешницата повика момиченцето:
— Пърл! Детето ми! Къде си?
За времето, докато майка й разговаря със стария билкар, неуморната Пърл не се бе оставила да скучае. Както вече казахме, тя първо се бе опитала да поиграе с отражението си във водата. Беше го канила при себе си и след като то се бе побояло да излезе, сама бе потърсила начин да проникне в неговия свят на безплътна земя и недостижимо небе. Стигнала до убеждението, че или тя, или отражението не са истински, малката си бе намерила по-добро занимание. Направи си лодчици от брезова кора, натовари ги с черупки от охлюви и изпрати в огромния океан флотилия, която надвишаваше по брой всички рейсове, набрани от който и да било търговец в Нова Англия. Но повечето от съдовете й заседнаха на брега. После Пърл хвана за опашката един жив морски рак, плени няколко морски звезди и сложи една медуза да се топи на припека. Сетне гребна с шепи пяна от гребена на прииждащия прилив, плисна я по посока на вятъра и се втурна презглава да улови снежинките й, преди да са стигнали земята. Забелязала ято крайбрежни птици, които пърхаха и кълвяха по брега, палавницата напълни престилката си с камъчета и погна по скалите мъничките морски птички, замеряйки ги с удивителна сръчност. Тя бе почти сигурна, че е ударила едно сиво птиче с бяло под гушката и му е счупила крилото. Приплясквайки с другото, то се отдалечи, а лудетината въздъхна и играта й се отщя — стана й мъчно, че бе наранила едно малко създание, волно като морския бриз и като самата нея.
Накрая Пърл насъбра най-различни видове морска трева и си изплете нещо като голям шал или наметало и венец за главата, с които заприлича на малка русалка. Тя бе надарена като майка си в моделиерството. За завършек на русалската си премяна детето се постара да направи от стиска дълги водорасли копие на познатото украшение върху майчините гърди. Буквата „П“, само че в свежозелено, а не в алено. Навело брадичка, момиченцето се загледа с особено любопитство в нея, сякаш тя бе единственото нещо, чийто скрит смисъл то бе пратено на този свят да разгадае.
„Интересно дали майка ще ме пита какво означава това!“ — помисли си Пърл. И тъкмо в този миг тя чу майчиния глас и пърхаща леко като морска птичка, се появи при Хестър Прин и със смях се понесе в танц, сочейки емблемата на гърдите си.
— Моя малка Пърл — продума Хестър след кратко мълчание, — зелената буква на детските ти гърди не носи никакво значение. Но знаеш ли ти, детето ми, какво значи буквата, която твойта майка е обречена да носи?
— Да, майко — отвърна детето, — това е главно „П“. Ти ми го показа в буквара.
Хестър се вгледа внимателно в детското личице, но въпреки познатия особен израз, появил се в черните очи, не можеше да бъде сигурна дали Пърл знае смисъла на символа. И изведнъж тя бе обзета от болезнено желание да получи отговор на този въпрос.
— Знаеш ли, дете, защо майка ти носи тази буква?
— Как да не знам! — отвърна Пърл, като я гледаше многозначително. — По същата причина, поради която пасторът се държи за сърцето.
— И каква е таз причина? — попита Хестър, като отначало се засмя на нелепата детска асоциация, но изведнъж се сепна и пребледня. — Какво общо може да има буквата с друго сърце освен с моето?
— Е, майко, повече не знам — отговори Пърл с по-сериозен тон от обикновено. — Попитай онзи дядо, с когото си говореше. Може той да ти отвърне. Но най-сериозно, майчице, я ми обясни, какво означава алената буква? И защо я носиш на гърдите си? И защо свещеникът се държи за сърцето?
Тя стисна в шепички ръката на майка си и я загледа в очите с такава настойчивост, каквато рядко можеше да се види в проявите на буйната й, капризна натура. На Хестър й дойде наум, че Пърл може би по детски се опитва да спечели доверието й и прави каквото може и както знае да намери допирни точки за близост. Това разкриваше една неочаквана страна в характера на малката. До този момент майката, макар да я обичаше, както се обича единствено близко същество, не смееше да очаква от нея по-голяма взаимност от тази, която би й дал своенравният априлски вятър. Постоянно увлечен в празните си забави, той понякога изпада в пристъпи на необясними бурни чувства, проявява раздразнителност дори когато е в най-добро настроение, а притиснеш ли го до гърдите си, по-скоро ще те смрази, вместо да те приласкае. И за да изкупи вината си от тези простъпки — кой знае по какви съображения, — ще вземе нявга да целуне страните ти с колеблива нежност, ще поразбърка косите ти и ще се върне пак към игрите си, като остави в сърцето ти една радостна мечта. И това, забележете, бе майчината оценка за характера на Пърл. Страничният наблюдател би намерил там предимно неприятни черти и би ги разгледал в още по-черна светлина. Но сега Хестър започна да се убеждава, че със своята необикновена зрелост и интелигентност Пърл сигурно бе пораснала достатъчно да й стане приятелка и да научи онези нейни страдания, които тя би могла да й довери, без да прояви неуважение нито към себе си, нито към дъщеря си. В още неоформения характер на малката вече се забелязваха заложените от самото начало здрави корени на непоколебима смелост, независимост, упорита гордост, която би могла да прерасне в чувство за собствено достойнство, както и убийствено презрение към много неща, които при по-внимателно вглеждане биха се оказали опетнени с фалш. Тя бе способна и на обич, макар да я проявяваше по най-неприятен начин засега, също както и най-хубавият плод е тръпчив и горчи, когато е зелен.